„P.S. Все още те обичам“ – Джени Хан

---

Лара Джийн не очаква да се влюби наистина в Питър. Те само се преструват, за да ревнува бившата му приятелка. Но после, съвсем неочаквано, на една училищна ски ваканция, те се целуват.
Да бъдат заснети как се целуват в басейна, е доста неприятно. Това, че клипчето е видяно от всички в училище, е катастрофа. Но когато Джон Амброуз Макларън се обажда на Лара Джийн, за да ѝ каже, че е получил любовното ѝ писмо, настъпва истински хаос.

Има едно нещо, наистина много важно, в което искам да се уверя.
– Питър? – казвам аз.
– Да?
– Не искам някога да си разбием сърцата.
Той се смее нехайно и обхваща лицето ми с длани.
– Да не възнамеряваш да ми разбиеш сърцето, Лара Джийн?

НОВ ДОГОВОР МЕЖДУ ПИТЪР И ЛАРА ДЖИЙН

– Питър няма да закъснява повече от пет минути.
– Питър не е длъжен да се обажда на Лара Джийн преди лягане, но може да го прави, ако поиска.
– Лара Джийн ще ходи на купони само ако има желание за това.
– Лара Джийн и Питър винаги ще си казват истината.
– Лара Джийн и Питър няма да си разбият сърцата.

---

Втората част, „P.S. Все още те обичам“, от трилогията „До всички момчета, които съм обичала“ на американската писателка Джени Хан е достойно продължение на тийн историята, разказваща за шестнадесетгодишната Лара Джийн, която прекарва голяма част от времето си в печене на сладки и лошото момче Питър Кавински, което всяка гимназистка иска.

Стилът на писане на авторката е изключително приятен, неангажиращ и забавен. Сюжетът е изграден по интересен начин и определено бързо успява да въвлече читателя в себе си. Темите, поставени на преден план, засягат семейството, любовта, приятелството и може би дори училищния тормоз, който днес се превръща във все по-голям проблем. Главните герои умело пресъздават образа на съвременния тийнейджър, лутащ се объркано между правилното и погрешното и именно заради това, докато четях романа, често се връщах във времето, когато аз самата бях в гимназията. Прелиствах страниците и си припомнях чувството да се влюбиш в някого само защото сте тичали заедно в дъжда, или пък защото сте играли на бутилка и сте се целунали мимолетно по устните пред очите на всичките ви приятели.

Доста се забавлявах на словесните хватки между Лара Джийн и Питър. Невинните закачки и непринуденото им държание истински ме развеселяваха. Създаваха усещане за лекота в редовете, макар често да ми се приискваше да ударя с нещо Кавински. Той е от онези момчета, които те влудяват дори когато не се опитват да го правят. Любовта между главните герои бе колкото наивна, толкова и сладка. Ядосвах се (както на всяка книга), че и двамата постъпваха изключително глупаво на моменти. Забъркваха се в проблеми, чиито решения бяха очевидни за всички други освен за тях. Лара Джийн бе прекалено плаха, а Питър – подвластен. Впоследствие ядът ми мина и останах удовлетворена от развръзката, тъй като съм наясно, че да бъдеш неразумен и глупав на шестнайсет, вероятно е най-естественото нещо, което можеш да направиш.

Емоционалните моменти и силната връзка между сестрите Сонг и техния баща бяха красиви. Хареса ми, че се подкрепяха въпреки неразбирателствата и различните виждания за живота. Понякога дори забравях, че Кити е едва на девет, защото когато аз бях на тази възраст, със сигурност единственото нещо, което правех за по-голямата ми сестра, бе да я изкарвам извън равновесие.

Второстепенните герои – Джен, Джош, Крис и Джон не ме впечатлиха особено. Образът на Дженевиев е дразнещ през цялото време, Джош ми стана безразличен след случилото се между него и Марго, Крис притежава чар по свой собствен начин, но в никакъв случай не успя да се превърне в моя любимка, а Джон – само ще го посъветвам много да внимава…

Финалът ми допадна и с голямо удоволствие ще прочета третата част, когато бъде издадена на български език. Имам известни опасения за това, което би могло да се случи и несъмнено съм нетърпелива да разбера дали ще бъдат оправдани.

 „P.S. Все още те обичам“ е романтична история, подправена с малко тийнейджърска драма, която ще накара дори порасналите момичета да се върнат в гимназията, за да си спомнят своята първа целувка и момчето, разбило сърцето им. Страхотно четиво, проследяващо съзряването на петима тийнейджъри, търсещи мястото си в света. Съчетава се отлично със студените, зимни дни, лимонови сладки и чаша горещо кафе. Препоръчвам на почитателите на YA жанра. А и не само. Няма да останете разочаровани.