Monika Alexandrova

—  Мисля си, Оливър Греймуун, че едно от най-трудните неща е да признаеш пред себе си, че изоставаш от света. Заравяш мечти, режеш хора. Спира да ти пука и левитираш в съществуването си, сякаш имаш целия свят, докато го нямаш. Поех си дълбоко дъх и се облегнах на стената под дъжда. — Само ако можеше … Read moreСамо ако можеше да повярваш

Дали мракът и войната могат да станат изтощителни в даден момент?
Да.

Дали въпреки това продължих да чета в два сутринта?
Отново да.

Затова си приготви кафе. И резервен емоционален капацитет. 🖤

30. Контрапукт на мрака — И обикновено така се случва, скъпа — подаде ми цигара и остави малката кутийка с подарък за рождения ми ден. — Именно ситуациите, от които си тръгваме, ни учат на граници. Остро. Болезнено — погали раменете ми. — Парят половин живот като разрез върху кожата ни. Облегнах се назад в … Read more30.

— Отива ти, скъпа — съществуването ми трепна от топлия глас, който дори сънищата ми избягваха да си спомнят. — Косата — нежно поясни, докато сядаше на бара до мен, оглеждайки ме от глава до пети. — Променила си я. По дяволите. — Какво правиш тук? — хладно попитах. Оливър Греймуун самодоволно се усмихна. Облечен … Read moreНикой не оцелява невинен

— Нашата любов, скъпа — издиша дим и се изправи да си тръгне, — всъщност ни научи какво не е любов в детайли.

Кингфишър определено беше най-приятната част от книгата – харизматичен и опасен герой, около когото историята става значително по-интересна. Много се забавлявах и с Карион, който внася свежест и лекота в динамиката между персонажите.

Блъснах я грубо в стената, приклещих я с тялото си и татуираните ми пръсти намериха ключицата ѝ. Стиснах. Беше толкова грешно. Колкото правилно. — Не искам да се връщаш, Оливър Греймуун — макар и затруднено, каза тихо — всяка гънка на мозъка ми се ужасява от присъствието ти — затворих очи и вдишах парфюма ѝ. … Read moreНе си лесна за забравяне

— Твърде мрачна си за ново начало, скъпа. Душата ти (из)диша в друго време, мислите ти изтичат от очите. Облечена в черната си рокля, обсипана със скъпоценни камъни, седеше сама в тази проклета студена нощ на ръба на покрива. Беше сцена, която нито един филм не би могъл да повтори. — Наблюдавал си ме — … Read moreРуптура на сърцето

— Когато небесата се отварят, малка Рейнолдс, за да приемат обратно душите, превърнали се в прах за този свят, самият Ад има склонност да нахлува в душите ни. Не му ставай дом. Погалих кожата ѝ, взирайки се в очите, пълни с едва удържани сълзи. — Когато смъртта вземе своя дълг, кръстосваш сърцето си и няма … Read moreНе му ставай дом