или боледува ли от абсурдност корпоративният свят?
Петък вечер. Хладна нощ. Коктейли. Приятелки. Минути въздух за ума, деградирал от безкраен професионализъм.
Тост за ежедневието, в което времето се е превърнало в обезценена валута, за средата, в която нормалността се отличава като лудост и за компаниите, създаващи динамичен ден, приравнен до цирк, далеч по – добър дори от филм на Марвел.
Живеем в модерен свят, в дни на свобода на действия и думи, които оформят все по-размито значение на умението да се адаптираш.
Превръща ли се в тенденция работодателите да търсят евтина и качествена работна ръка, докато работна ръка търси себе си в липсата на ценности?
Смирение.
Трудовият пазар, изглежда, функционира самостоятелно по собствена логика. Самостоятелно, защото единицата отдавна няма смелост, за да има значение. И по собствена логика, защото налага собствени правила и закони.
Именно тези правила създават ситуации. Ситуации, които често ескалират в преживявания. Преживявания, заради които впоследствие всеки има нужда от ментална рехабилитация.
Седем симптома, че е време да си тръгнеш от настоящата ти работа:
- Системно полагане на overtime (хронична умора, слаба концентрация);
- Кофти (арогантно, демотивиращо) отношение;
- „Лоши“ колеги (невъзможност за екипна работа);
- Ниско (неудовлетворяващо) възнаграждение;
- Чувство за тревожност в свободното ти време, породено от работни мисли;
- Липса на развитие в професинален и финансов план (комбиниран с липса на разбиране);
- Необяснима раздразнителност, негативизъм, нежелание за започване на седмицата.
Боледуваш ли?