– Позволи ми да ти обещая любов, скъпа.
Оли надвика свирепия вятър, носещ малките снежинки и пристъпи бавно към мен. Скръсти ръце пред гърдите си и стисна плътните си устни, потискайки гнева. Кървавата му роба се вееше заплашително зад него, а пръстенът на късмета закачливо проблясваше под тъмната светлина на нощта. Протегна колебливо длан и студените му татуирани пръсти нежно намериха лицето ми.
Отблъснах го, треперейки и поклатих глава.
– Мисля си, Принце, че сам преследваш мрака си. Гониш го така, сякаш без него губиш контрол над себе си. Вкопчил си се в мъртвите си мечти, в неугасващите спомени, зачеващи проклети тумори в съзнанието ти и забравяш за същността си. – Хвърлих оръжията му върху снега. – Каква любов би била това?
Оли закачливо се усмихна.
– Истинска война. Ще ти убие света, за да се роди наново след това.