– Какво знаеш за мечтите? – Оли се усмихна и седна на мократа трева до мен.
– Че макар да горчат, не можем да живеем пълноценно без тях. – Облегнах се на рамото му, той взе ръцете ми в своите и нежно ги целуна. – Идват при нас изтерзани и уязвими, оголени от предишните животи, обещаващи, че ще върнат блясъка в очите ни. В началото са плашещо пленителни, в средата страдат от остра безнадеждност за сбъдване, а накрая вкусът им не може да бъде сравнен с нищо в света. Омагьосват ни с приказки за щастие и уж невинно ни подтикват да ги преследваме като хищници. Отвеждат ни на болезнено пътешествие и не споменават, че изгубим ли се в необятността на пътищата, водещи към случването им, жертви винаги излизат само душите ни. – Затворих очи, наслаждавайки се на гласа му. – Запленяват ума ни като самотните стенания на бурния океан и ни разбиват като пяната на вълните, сблъскваща се яростно със скалите. Стенанията са нашите копнежи, а скалите – суровината, с която ни посреща реалността. Ние ги обличаме в бяла коприна, изваяна от надежда, а техните неуспехи ни почернят отвътре, извикващи мисли за саморазрушаване, което понякога не може да бъде излекувано дори от любовта.
Постави брадичка върху главата ми и вдиша аромата ми. Стиснах силно клепачи и сдържах сълзите.
– Какво става, когато мечтите ти се провалят? Когато се изплъзнат като песъчинки между пръстите ти?
– Първо заживяваш в хаос, отравян ежедневно от страхове. Взираш се ужасено в пропастта, разкрила се след тях в сърцето ти, събираш уморено останките им и се проклинаш, че си се хванала в капана им. После започваш да трепериш при спомена за провалите им, оковаваш страстта си и заглушаваш виковете им, докато не пропилееш и последната искра в ирисите си. Минават минути, часове, дни, понякога цели животи, а ти все още страниш от прииждащите вълни. Летаргията изведнъж започва да ти тежи. Несигурно пробуждаш и себе си, и мечтите си.
– А ако си ги изгубил? Ако са се изплъзнали като песъчинки между пръстите ни?
Отдръпна се и ме принуди да го погледна.
– Губим се само ние, скъпа. – Докосна устните ми. – Мечтите ни винаги вървят с нас. Вървят и чакат да съберем сили и опит, за да ги последваме и осъществим