Какво правиш, когато мислите ти станат токсични за ума, Оли? За съществуването ти? – Седнах с въздишка на дивана, придърпах широката му тениска към бедрата си и се усмихнах уморено, мислейки си колко беше красив с всичките му недостатъци.
Принцът на мрака ми хвърли заинтригуван поглед, докато оправяше карирания си блейзър, но не каза нищо. Устните му просто потрепнаха за кратко и тялото му сякаш се напрегна.
Завъртях разочаровано очи, пъхнах кичури коса зад ухото, прикривайки несигурността си, породена от рязката смяна на настроението му и посегнах към полупразната чаша с ром.
– М?
Оливър повдигна раздразнено рамене.
– Опитваш се да не загубиш разсъдъка си, отравяйки го с твърде много преди, сега и след.
– Ами ако е късно за това? Ако осъзнавам, че съм щастлива в нещастието си и нещастна в щастието си?
– Тогава разбираш, че живееш в обратен ред.
Оли се засмя, виждайки объркването ми и се приближи. Вдиша аромата на косата ми, потърка бузите си в кожата ми и тихо прошепна в ухото ми:
– Кажи ми истината, скъпа – мислите ти ли те тревожат, или чувствата, полепнали по грозната им вътрешност?
Затаих дъх.
– Неспособността ми да се откажа от тях. – Оливър захапа нежно месестата част на ухото ми и аз простенах. – Разбираш ли, Оли, опитвам да се променя. Да спра да вдишвам обсебващи присъствия, за да издишвам болезнени отсъствия, които докарват съзнанието ми в три през нощта до абстиненция. – Повдигнах се и несигурно го целунах. – Ала напоследък все по-често предозирам с чувства. Обличам се в студени прегръдки, целувам чужди устни и се убивам с неизречени думи. Сякаш има някакъв смисъл от това.
– О, скъпа, нима си се превърнала в заложник на желания?
– И лоши навици. – Поклатих глава, вдишвайки аромата му. – Оказва се, Оли, че най-трудно приемаш себе си. Практикуваш умело мазохизъм. Изповядваш перманентно себеотрицание и се кланяш на недостатъчност. – Отдръпнах се. – Липсва ти любов. Мечти. Искри. Душата ти е празна и се влюбваш в самота, за да на сутринта ѝ изневериш с пагубна тъмнина. – Повдигнах се на пръсти, стиснах грубо бузите му. – Кажи ми, Оли. Как да се справя с това? Как да спра да бъда любовница на мрака?
– Като повярваш, че заслужаваш светлина. Само така ще можеш да си спасиш света.