– Казват, че думите ми носят щастие, Оли, а пък аз изобщо не се чувствам щастлива, пишейки ги.
Седнах на голямото кресло, запалих си цигара и се вгледах в Принца на мрака, който ме наблюдаваше объркано.
– Нима? – Тихо попита.
Кимнах и дръпнах от цигарата.
– Заседнали са в гърлото ми и изгарят езика ми всеки път, когато се опитам да ги изрека. Уверяват ме, че в световете им ще имам възможност да се преоткрия, но аз сякаш се губя още на повърхността. – Прехапах устни и се засмях. – Били красиви. Нежно отражение на преждевременно остаряващата ми душа, която крия всяка сутрин с невинна усмивка. – Отметнах кичур коса, придърпвайки Оли към лицето ми. – Всичко е лъжа. Пълзят в ума ми като отрова, създават си дом от нечисти спомени и тъга. Флиртуват с проклетата тъмнина, макар да знаят, че ще се счупят от липсата на светлина. Изпреварват времето си, мечтаейки да ми подобряват света, а всъщност умират в миналото, когато се докоснат до малко самота.
Оливър се отдръпна бавно.
– Затова ли се държиш така? – Посочи цигарата и бутилката. – Мислиш си, че, когато се преструваш на някоя, която никога не си била, ще се справиш по-лесно с ужасяващата истина, която събуждат в три през нощта?
– Иска ми се да беше това. Да ги мразех, защото ми шепнат истината.
Принцът разтърка слепоочието си, изправи ме на крака.
–Ако не това, то какво те кара да започваш малък бунт срещу собствената ти душа?
– Умората. – Залитнах, но той ме хвана. – Слушам все същата музика. Пиша все същата история. Чувам все същите гласове.
Оливър се подсмихна.
– Защо се смееш? Забавлявам те, когато съм откровена?
Поклати глава.
– Казвал ли съм ти, че си лоша компания за себе си, скъпа? Че колкото си сладка с всичките си страхове, толкова си пагубна за вътрешните ти светове? Непоправима си, когато се опитваш да поправиш ежедневието си. – Намръщих се и опитах да се възпротивя. – Стига, не говори. – Обгърна в шепи лицето ми. – Думите ти никога не са били лъжа. Те са баланс, който изглежда си изгубила. – Целуна бузата ми и прошепна в ухото ми: – Уморена си от тази, която си. Тогава стани друга още сега. Пусни си нова музика. Започни нова история. Отвори ума си за нови гласове. – Усмихна се. – О, скъпа, ако трябва просто си тръгни. Понякога трябва да изоставиш себе си, за да откриеш тази, която наистина си.