Автор: Кали Харт
Заглавие: Живак (#1)
Оригинал: Quicksilver (2024)
Година на издаване: 2025
Брой страници: 672
Жанр: Фентъзи
Издателство: Егмонт
Серия: The Fae & Alchemy
Спойлери: Не
He is the storm. You are the peace that must come after it. Tell me, do you believe in the fates, Alchemist?
Недей докосва меча! Недей завърта ключа! Недей отваря портата!
В земя, постоянно изгаряна от безмилостните лъчи на слънцето, едно момиче е способно на всичко за чаша вода.
Двайсет и четиригодишната Саирис Фейн умее да пази тайни. Никой не знае, че притежава странни сили… и никой не подозира, че откакто се помни, краде от безценните водни запаси на Неумиращата кралица.
Но тайните са като възлите – рано или късно се разплитат.
Когато се изправя лице в лице със Смъртта, момичето неволно отваря портал между кралствата и се пренася в земя на мраз и лед. За Сайрис елфите винаги са били просто мит, легенда, кошмар… но се оказва, че са съвсем истински и тя се е озовала в капана на вековен конфликт, от който просто няма как да излезе жива.
Смъртта си има име. Казва се Кингфишър от портата Аджун. Миналото му е тъмно. А поведението му – отвратително. Но той е единственият начин Саирис да се върне у дома.
Внимавай какви сделки сключваш, мило дете! Дяволът е в детайлите…
„Живак“ – книга първа от поредицата The Fae & Alchemy.
Оценката ми е около 3,5 звезди.
„Живак“ остави в мен по-скоро смесени впечатления. Кингфишър определено беше най-приятната част от книгата – харизматичен и опасен герой, около когото историята става значително по-интересна. Много се забавлявах и с Карион, който внася свежест и лекота в динамиката между персонажите.
За съжаление, Саирис често ми се струваше твърде дразнеща като героиня. Двамата с Кингфишър изграждат доста типична двойка за роментъзи жанра, но моменталното привличане между тях не успя да ме убеди. Дори след като стигнах до финала, усещането ми остана, че връзката им се развива твърде бързо и без достатъчно изграждане.
На моменти имах чувството, че съм пропуснала страници, защото някои ключови взаимодействия и събития се случваха прекалено рязко. Това усещане според мен идва и от самия стил на писане – на места той е накъсан и забързан, а светът, в който се развива действието, остава слабо разгърнат. Често се създава усещане, че липсва важна информация.
Сюжетът също съдържа известна предвидимост, както и пропуски или въпроси без ясен отговор. Някои от тях героите дори не си задават, което ги прави леко наивни. Например: как Евърлейн се е озовала от другата страна на езерото? Как толкова внезапно се появява мощна вещица? И защо Фишър не проявява повече предпазливост, при положение че е наясно с определени обстоятелства (който е чел книгата, вероятно ще разбере за какво става дума)?
Финалната конфронтация между триото (за да не спойлвам, го наричам така) също не ми допадна особено. Постановката ми се стори плоска и донякъде прибързана. Макар че последните около сто страници са по-динамични и изпълнени със събития, усещането остава, че светът и неговите правила все още не са достатъчно добре развити.
Въпреки това ще дам шанс на продължението с надеждата историята да се развие по-плътно и да надгради основите, поставени тук, макар че отзивите за следващата книга са по-скоро смесени.
Като цяло в „Живак“ ясно се усеща вайбът на други популярни поредици в жанра. Това е донякъде очаквано като източник на вдъхновение, но вероятно и една от причините книгата да не ме заплени толкова силно, колкото ми се искаше към този момент.
П.П. Макар Кингфишър да е „лошо момче“, засега не е успял да ми отмъкне сърцето.