— Мисля си, Оливър Греймуун, че едно от най-трудните неща е да признаеш пред себе си, че изоставаш от света. Заравяш мечти, режеш хора. Спира да ти пука и левитираш в съществуването си, сякаш имаш целия свят, докато го нямаш.
Поех си дълбоко дъх и се облегнах на стената под дъжда.
— Само ако можеше да повярваш, скъпа, че всичко се случва с причина, че светът ти е такъв, какъвто е необходимо. Нито вярата, нито любовта, нито мечтите са константа. И именно в това се корени красотата на промяната.
Загасих цигарата и запалих нова.
— Провалите трябва да бъдат преживени. Грешките трябва да бъдат простени — намигнах ѝ. — Ако животът не те хвърли в мрака, скъпа, никога няма да научиш как се пали светлина.
Хареса ли ти поста?
[Total: 0 Average: 0]