Автор: Стефани Гарбър
Заглавие: Финал (#3)
Оригинал: Finale (2019)
Година на издаване: 2020
Брой страници: 368
Жанр: Фентъзи
Издателство: Егмонт
Серия: Каравал
Спойлери: Не
– Какво са ти казали?
– Ако се натъкнеш на човек, който те накара да изпиташ любов, тогава ставаш смъртен, а ако чувството продължи твърде дълго, тогава промяната остава за постоянно. И това ме кара да си мисля, че не искаш да ме промениш, за да ме запазиш жива, искаш да ме промениш, за да опазиш себе си жив.
– Не. – Отговорът му беше категоричен, той го избълва на секундата. – Това не е единствената причина да го искам. Искам да си безсмъртна, за да не умреш.
– Аз обаче не желая безсмъртието ти, Легенда. Искам любовта ти.
Минали са два месеца, откакто орисиите са били освободени от тестето карти, два месеца, откакто Легендата е предявил претенциите си към трона, два месеца, откакто Тела е открила, че момчето, в което се е влюбила, не съществува.
Каравалът е приключил, но изглежда, е започнала най-великата игра. Този път зрители няма – останали са единствено онези, които ще спечелят, и онези, които ще изгубят всичко.
Първата книга от трилогията ще ми остане любима вероятно завинаги, макар че си прекарах доста добре с „Финал“.
Краят на историята на двете сестри Скарлет и Донатела Драгна беше магичен. В страниците имаше приключения, смахнати орисии, омагьосани предмети, места, чувства, желания, клетви, а Легендата беше просто любов.
Допадна ми как се разви сюжетът и останах приятно изненада от развръзките. Определено не очаквах доста от случилите се събития.
Не бих оценила романа с пет звезди, защото на моменти ми липсваше „истинността“. Някои емоции се преглъщаха толкова бързо от героите, че нямах възможност да ги приема като свои, за да почувствам болката им. Динамиката ми хареса, но ми се искаше да можех да се докосна малко повече до предисторията, която научавахме преждевременно.
Въпреки това, „Финал“ беше достоен завършек, точно толкова приказен, колкото би следвало да бъде. Валенда несъмнено ще ми липсва.