Да си любов, скъпа

23:23ч.

– Понякога, в края на деня, миг преди полунощ, скъпа, няма нищо по-важно от това да гориш на една честота със себе си.

Сякаш напук на цялата жестокост, на която е способен светът ни, да вярваш, да копнееш и да търсиш Вселените си. Само така ще си достатъчно смела да вдъхновяваш със съществуването си.

Достатъчно смела да заразяваш тъмнина със светлината си. Да си любов, скъпа.

Хареса ли ти поста?
[Total: 0 Average: 0]

Leave a Comment

Там, където думите се подреждат във Вселени.

You cannot copy content of this page

Discover more from MOLUNACY

Subscribe now to keep reading and get access to the full archive.

Continue reading