Автор: Стивън Кинг
Заглавие: Приказка
Оригинал: Fairy Tale (2022)
Година на издаване: 2022
Брой страници: 656
Жанр: Фентъзи
Издателство: Бард
Серия: –
Спойлери: Не
А що се отнася до света, от който идвам, мисля, че всички светове са вълшебни. Просто свикваме с магията в тях и тя не ни прави впечатление.
Тайна, пазена цял живот! История, на която никой не би повярвал…
Легендарният разказвач Стивън Кинг слиза дълбоко в кладенеца на своето въображение в този завладяващ роман за седемнайсетгодишно момче, което наследява ключ за паралелен свят, където доброто и злото са вкопчени в ожесточена борба.
Чарли Рийд е обикновен гимназист, играе футбол и бейзбол, изкарва добри оценки. Но носи на плещите си тежко бреме. Майка му загива при катастрофа, когато е на седем, и скръбта тласка баща му към алкохолизъм. Чарли се е научил как да се грижи за себе си – и за баща си. Когато е на седемнайсет, Чарли се запознава с кучето Рейдър и със стария му стопанин Хауард Боудич, саможив мъж, живеещ в уединение на върха на висок хълм в голяма къща със заключена барака в задния двор.
Чарли започва да помага на господин Боудич в домакинството и обиква Рейдър. Когато умира, старецът оставя на Чарли касета със запис, в който разказва история, на която никой не би повярвал. Боудич цял живот е пазил в тайна, че в бараката на двора има портал към друг свят.
В „Приказка“ разказваческото майсторство на Кинг достига нови висини. Това е великолепна и страховита приказка, в която доброто е изправено срещу неописуемо зло и един млад герой – и неговото куче – трябва да поведат тази битка.та Арчерън винаги е била много горда, склонна бързо да се ядосва и да не прощава лесно. И откакто бе принудена да влезе в Котела и се превърна във Върховен елф, не спира да търси мястото си в този странен, смъртоносен свят, в който трябва да живее. Още по-страшното е, че не може да превъзмогне ужасите на войната и загубите, които понесе в нея.
Чувствата ми относно „Приказка” от Стивън Кинг са доста смесени.
Подозирам и ще продължат да се изменят, защото подобен роман, след приключването му, има нужда от време да се намести в съзнанието на читателя.
Посегнах към историята, защото стилът на автора ми е любопитен откакто се помня. А всеки, който ме познава, знае че единственият жанр, към който по принцип не съм склонна да посегна, е хорър. В чистия му вариант. И то не защото мисля, че няма да ми хареса, а защото знам, че твърде много ще ме афектира.
В „Приказка” Стивън Кинг съчетава хорър елементи с фентъзи.
Комбинацията от множество вплетени класически приказки, напоени с крийпи настроение, комбинирани с типично фентъзи приключение в непознати светове, не е никак лоша.
Напротив.
Получила се е доста естествено.
Сюжетът е любопитен. Всичко, свързано с животните, ми е доста близо до сърцето и ума, така че това в книгата несъмнено ми хареса от самото начало. Допадна ми и цялостното отношение на автора към читателя — препратките, детайлите, хронологията на събитията и градивността им.
Тръпката обаче доста бързо беше заменена с мудност и това допринесе за миксираните чувства. Действията бяха някак премерени, толкова ясно дефинирани, че читателят не би могъл да ги пречупи през своята призма.
Не знам.
„Приказка” е роман, който ми хареса, но не съвсем.
Роман, който не позволява да пропуснеш добрите писателски умения и интересния авторски ум, но едновременно с това сам по себе си просто не е хайп.