30.
Контрапукт на мрака
— И обикновено така се случва, скъпа — подаде ми цигара и остави малката кутийка с подарък за рождения ми ден. — Именно ситуациите, от които си тръгваме, ни учат на граници. Остро. Болезнено — погали раменете ми. — Парят половин живот като разрез върху кожата ни.
Облегнах се назад в дивана и го погледнах изтощено.
— Липсвам ли ти?
Оли ме огледа бавно.
— Банално много.
Запали цигара.
Наблюдавахме се мълчаливо, сякаш тишината можеше да укроти желанието.
— От толкова търсене май накрая се загубих.
Издиша.
— Може би — потвърди разсеяно, докато разкопчаваше якето си. — Учиш се на търпение, когато се бориш с последиците от собствените си решения, а на смелост — малка Рейнолдс, когато чуждите твърде много тежат.
— Избор си ми.
Приближи се и обгърна с длани лицето ми.
— Правилният избор никога не е лесен, скъпа. И първоначално винаги боли — прегърна ме. — Въпреки това го избери.