Monika Alexandrova

Първата книга – „Ангелска кръв“, ни разкрива един свят, в който вампирите живеят открито сред хората. Кръвопийците омагьосват всекиго със своята красота, аромат и безсмъртие. Карат обикновените човешки същества да копнеят да бъдат едни от тях и сякаш смъртните забравят факта, че ще прекарат сто години в робство, служейки вярно на своите създатели.

Авторът е изградил свят, фокусиран върху личния избор на всяко същество, последиците от взетите решения и европейското Средновековие. Героите му балансират между доброто и злото, влизат в конфликт със своите пороци и желания и затрудняват читателя да ги определи само с един епитет.

Продължението на „Лейди полунощ“ е едно шеметно пътуване, на което Ема, Кристина и семейство Блекторн се отправят, рискувайки всичко за някого, за когото не са сигурни, че трябва да го правят. Сюжетът за пореден път е наситен с множество опасни тайни, способни да изпепелят тези, които героите обичат най-много, кървави битки, предвещаващи началото на една нова война, великолепни елфи, способни да измамят всяка душа и черни магии, имащи за цел да разрушат установените норми на света.

Първата книга „Пленница на смъртта“ от серията „Царството на Хадес“ е издадена през 2011 г. в САЩ. Романът разказва историята на тийнейджърката Пиърс Оливиера, която попада в капана на смъртта, но по някаква нелепа случайност успява да се измъкне от подземния свят и да се завърне след своите близки. Въпреки бягството, миналото на героинята вече е белязано от ужасяващия инцидент. Животът ѝ се преобръща и тя не е способна да бъде тази, която някога е била.

„Колелото на времето“ е епично фентъзи, което ще покори сърцето на почти всеки почитател на жанра. Джордан е успял да изгради свръхестествен свят, който разказва за приказни същества и колоритни персонажи, но и едновременно с това ни напомня за реалността. Писателят е създал цял континент, пълен с различни култури и народи, като умело преплита сюжетните им линии в една. Героите са многопластови, а действието се развива последователно, рисуващо многобройни картини, изпълнени със специфични детайли.

В началото романът се развиваше бавно и действията бяха мудни. Но след първите сто страници вече бях напълно погълната от историята на изгубената кралица на Терасен. Отново бях омагьосана от колоритния свят на Сара Маас, като именно в тази част успяхме да се докоснем до изпепеляващата магия на Огненото сърце и древната сила на едни забравени воини.

Тъкмо когато реших, че е невъзможно умът ми отново да бъде завладян по този начин, първата книга „Лейди Полунощ“, която е част от трилогията „Тъмни съзаклятия“, успя за пореден път да ме остави без дъх и дори сън.

Историята е вълнуваща, на моменти ужасяваща и със сигурност е подходяща за young adult любителите. Не съм зашеметена от стила на писане на Сюзън Ий, но изобщо не съжалявам, че прочетох трилогията за Рафи и Пенрин, защото харесвам книги, в които хуморът присъства и през по-голямата част от времето наистина се забавлявах. Героите не успяха да завладеят напълно сърцето и ума ми, ала предполагам това се дължи на факта, че таргет групата на романите са най-вече тийнейджърите.

Светът, който авторката е изградила, е интересен и читателят бързо успява да се адаптира към разделението между магьосническия съвет и клановете, имащи за цел да предпазят народа си от коварното минало. Стилът на писане е лек и описанията не са натрапчиви. Финалът беше предвидим и макар да ми липсваха битките и катастрофалните сблъсъци между доброто и злото, удоволствието ми от прочита на последната страница не се развали.

След грандиозния финал на третата книга „Огнената наследница“ бях изключително нетърпелива да започна продължението за изгубената и вече пораснала принцеса на Терасен. Смесените емоции, които изпитвах, ме побъркваха. Бях се влюбила толкова много пъти в толкова различни герои, които не ми позволяваха да се откъсна и за миг от книгата, че дори не бях осъзнала, кога точно се бях пристрастила.