„Името на розата“ – Умберто Еко
Проблемът ми с „Името на розата“ обаче не се раждаше буквално от самата история, а от множеството описания на гори, полета, реки, разисквания на митични животни (като еднорозите), на разни лидери на секти и подобни.
Проблемът ми с „Името на розата“ обаче не се раждаше буквално от самата история, а от множеството описания на гори, полета, реки, разисквания на митични животни (като еднорозите), на разни лидери на секти и подобни.
Ако търсите четиво, с което да разнообразите следобеда си, то „Закуска в Тифани“ би помогнало. Авторът ще ви отведе в Ню Йорк, където ще ви запознае с хиперактивна стихия, лишена от вътрешен мир и ще ви накара да я обикнете, само за да я намразите впоследствие.
Реших да прочета романа, провокирана от различните мнения за него и дългия път, който е извървял. Сблъсквайки се първоначално с остра критика и ужас, породени от яркото описание на психическата и физическата жестокост, бавно историята на Хийтклиф и Катрин се превръща в световна класика.
Ако да си мечтател в някой свят беше професия, то несъмнено щях да съм професионалист. А всеки професионалист има супер сила.
Моята е доброто кафе. Или по-скоро консумацията на превъзходно кафе.
Дъжд, слънце, сняг, фактът, че все още дишам – повод да изляза сама и да си подаря време за четене в някое изключително приятно кафене.
С две ръце препоръчвам на почитателите на епичното фентъзи, защото този роман е истинско щастие, наслада за душата, събрано в 1022 страници.
Поредицата „Летописите на Светлината на Бурята“ е епично фентъзи, което ни отвежда в един напълно нов свят на име Рошар. Рошар е земя, изваяна от бури и светлина, богата на несправедливост, войни, алчност и мъка. Епохата на Сияйните рицари е отминала и Вестителите на Всемогъщия, воювали с ужасяващи същества, за които се разказват митове и легенди – Пустоносните, са изчезнали. Светът е разделен на няколко големи държави с различни системи на управление. Авторът ни отвежда в Алеткар, където ставаме свидетели на убийството на крал Гавилар Колин, чиято смърт се превръща в причина за дългогодишна война с врагове, за които никой не знае почти нищо – паршендите.
Мелиса Де Ла Круз е американска писателка в жанра юношески любовен роман, чиклит и фентъзи. Когато е на 22 години, написва първия си роман, но той остава непубликуван и до днес. През 2001 г. излиза книгата ѝ Cat’s Meow („Котешко мяукане“), която е последвана от две документални истории, свързани с модата. Успехът ѝ настъпва с излизането на „Синя кръв“ през 2006 г.
Ийви разбира, че дарбата ѝ се дължи на това, че принадлежи към Ясновидците, които трябва да предотвратят разпадането на света. А докато се опитва да разбере възможно ли е изобщо светът да бъде спасен, открива нови приятели, впуска се в опасни приключения и започва мрачно разследване със своите близки за пентаграмен убиец, който се подготвя за таен ритуал.
Свръхестественият свят, който Сара Маас е създала в своите романи, е загадъчен и мистичен. Едноименната поредица „Стъкленият трон“ е изпълнена с непрестанно напрежение, неочаквани обрати и разбити сърца. Хуморът на авторката допълва страниците, които ни разказват историята на едно емоционално осакатено момиче, принудено да се крие зад маската на лъжите. Героите претърпяват голяма трансформация, а действието се развива толкова бързо, че за момент забравях да си поема дъх.
Втората книга „Среднощна корона“ успя да ме завладее напълно. Сюжетът бе изключително добре построен. Сара Маас ни предостави възможността да проследим емоциите и на останалите герои. Запозна ни със страховете на капитана на кралската стража Каол Уестфол и със забележителните способности на Дориан Хавилиард.
You cannot copy content of this page