(Не)ревюта в 10 изречения

„Град от месинг“ обаче ме изненада много приятно. Светът е интересен, има романтика, насилие, желание за мъст, гняв, клетви.

„Проклятие за мрак и самота“ ме спечели с красивата си корица и обещанието, че ще се запозная с преразказаната история на красавицата и звяра. Обожавам да съм част от приказки, да владея магия, да развалям заклинания и да се запознавам с тайнствени, обречени принцове.

„Стоманено сърце” е интригуваща история, която разказва за супер силите на Епичните, сдобили се с надмощие и чисто човешките слабости на хората, превърнали се в роби. Романът проследява съдбата на Възмездителите, обрекли живота си на идеята да помогнат да възтържествува справедливостта, докато истинските герои се завърнат, за да ги спасят. Герои, които обаче никой никога не е виждал.

Романът е доста кратък, а аз открих толкова много повтарящи се описания. Не съм сигурна дали се дължат на лошия превод, или на писателските умения на авторката (не съм чела изданието в оригинал), но определено допринесоха за разочарованието ми.

Проблемът ми с „Името на розата“ обаче не се раждаше буквално от самата история, а от множеството описания на гори, полета, реки, разисквания на митични животни (като еднорозите), на разни лидери на секти и подобни.

Ако търсите четиво, с което да разнообразите следобеда си, то „Закуска в Тифани“ би помогнало. Авторът ще ви отведе в Ню Йорк, където ще ви запознае с хиперактивна стихия, лишена от вътрешен мир и ще ви накара да я обикнете, само за да я намразите впоследствие.