#РазговориСПринцаНаМрака

20:38 ч. Когато душата ти, скъпа, е свърталище на поробени демони, можеш да я спасиш само с безразсъдието на мечтите си. Изисква се смелост, за да се преродиш.

– Ще ми простиш ли? Огорчена от мислите си, извиках силно, надявайки се въпросът ми да го задържи още миг. Оли спря на вратата, нежно се усмихна и секунди преди да си тръгне завинаги, попита: – Ще си простиш ли? Нямаше. Изглежда да простиш на себе си бе по-трудно от това да простиш на всеки … Read moreЩе ми простиш ли

Душите ни са измамни съветници, когато преживяват криза на средната възраст, скъпа. Особено минути преди полунощ. – Красивият мъж облече черното си сако и проследи с поглед жартиерите ми. – Убеждават ни, че се възстановяват, като се докосват до нови чувства, като умират под влиянието на чужда страст, ала истината е, че накрая оставят единствено … Read moreДушите ни са измамни съветници

– Опитваш се да не загубиш разсъдъка си, отравяйки го с твърде много преди, сега и след.

Започвам да си мисля, скъпа, че нямаш никакъв инстинкт за самосъхранение. Че колкото и да ти повтарям, че не съм за теб, ти толкова повече се опияняваш от илюзията, че някой ден ще се променя. – Може би. – Анабел разроши косата си, наведе се предизвикателно напред, прокарвайки длани по голите си рамена и се … Read moreНе се страхувам да пропадна в хаоса

– Колкото и странно да звучи, скъпа, тъгата ти отива. Душата ти винаги е била неудобно изкуство. Особено след полунощ, когато съблича дрехи и облича мисли. Оливър се усмихна нежно и ми подаде чашата. – Може би за това вечно ми тежи. С вдишвания убивам сърцето си и с издишвания го освобождавам от бремето на … Read moreТъгата ти отива

Не искам да се влюбвам в някой като теб, Оли. Не, защото си лош до мозъка на костите си, а защото ми харесва да си такъв. Забавен ритъм на сърцето. Бъдеще в миналото. За да пропаднем в сбъдването. – Питаш ме дали съм способна да обичам мрака ти така, както демоните ти мразят светлината ми? … Read moreЗащото ми харесва да си такъв

Анабел отметна кичурите коса, които беше оставила спуснати, изтупа снежинките от рамената си и нежно ми се усмихна. – Всяко изкуство ли е толкова мазохистично, колкото твоето, скъпа? Тя наклони глава на една страна, прехапа притеснено устни и си пое дълбоко дъх, показвайки ми несъзнателно колко уязвима се чувстваше, когато се налагаше да говори за … Read moreСветлината, в която се влюби мракът ми

– Жена като нея, Оли, в никой свят не се обича лесно. – Бренън ми подаде бутилката и се облегна на бара. – Не заради красотата ѝ, която те кара да забравиш всичките си закони и клетви. Нито заради блясъка в очите ѝ, който сякаш умее да флиртува с ума ти, отвеждайки го в паралелна … Read moreЖена като нея, Оли, в никой свят не се обича лесно

– Кажи ми, Принце, съсипвал ли си някога толкова безвъзвратно основите на съществуването си, че да не си бил сигурен дали някога отново ще ги изградиш?