#РазговориСПринцаНаМрака

– Химерата на съществуването ти, скъпа, е, че си свободна – бавно се обърнах по посока на гласа, прикривайки изненадата си. Оли пушеше кротко опиат, подпрян на мократа стена, облечен в черна кожа.  Беше толкова различен от последния път. Струваше ми се по-висок, по-мускулест от всякога. По-свиреп. Оръжията висяха на колана на панталона, пръстенът на … Read moreХимерата на съществуването

– И мисля, че това е урокът, който всички трябва да научим, скъпа. Урокът на различните – подсмихна се. – На легендите – Принцът на мрака се заигра с метателните си звезди, порязвайки се на една от тях. Пое си глътка въздух бавно и издиша много дим. – Мисля си, малка Рейнолдс, че трябва да … Read moreАко пътят ти сочи бездни и черен Космос

– Светът и без това е покровител на твърде много война, скъпа, за да сама разкъсваш себе си. Трябва да се градиш дори когато мечтите са страст, която повече гори, отколкото лекува – каза ми, когато напусна съществуването ни, за да се бори с мрака си.

19:31ч. – И се чудя, Оли, кога пораснахме толкова бързо, че така опустошихме желанието си за живот и жаждата за мечти? Принцът се усмихна тъжно. – Когато спряхме да проявяваме милост към себе си, че се изгубихме в (не)съществуването си.

– И ми е толкова тъжно, Оли, че сред толкова същества, някак все намирам ужасяваща самота.

– Разминаваме се съдби напред-назад във времето, в преследване на смисъла на съществуването, докато накрая не се окупираме в твърде много грехове – усмихна се. – Обречена си, скъпа, ако защитата ти срещу себе си е да се въоръжаваш със страхове.

– И мисля, че най-лесният начин да се изкараш от ума на една жена, Оливър Греймуун, е като я лишиш от вниманието си. От присъствието си – подпря се на бара, напълни чашата си и ме погледна. – Принудиш ли я веднъж да се научи да диша отсъствието ти, вече няма да ѝ трябва твоята … Read moreДа диша отсъствието ти

— Мислех си, че си приключил с бягствата, Оливър Греймуун — пристъпих несигурно към него. Принцът на мрака лежеше неподвижно в шезлонга, наблюдавайки бурните, почти сиви вълни, които сякаш му шепнеха отдавна избледнели истории. Черните му дрехи бяха покрити с пясък, оръжията, разпръснати наоколо — с кръв. — Ала, оказва се, всеки път си все … Read moreАко не мечтаеш, ще се смириш

22:23ч. Напред във времето, по Космоса в нас — За живота не е необходимо да знаеш нищо специално, скъпа, за да успееш. Трябва само да се обличаш в светлина, любов и душа. Греховете се страхуват и без това от чистота.

– И когато светът ти стане твърде тесен, скъпа, може би е редно да се вгледаш първо в душата – намигна ми. – По ръбовете ѝ боледуват твърде много липси.