Романът „За мишките и хората“ е особен. Създаден е да извиква типичната безнадеждност и депресия, която сякаш само реалистите са способни да оформят толкова ярко, че думите им да се загнездят като агресия в съзнанието на читателя.
„Портретът на Дориан Грей“ ни отвежда във викториански Лондон, в епохата на грандиозните балове, пищните рокли, следобедните разходки, театъра и дългите разговори за живота. Историята започва със създаването на един портрет, станал причина за емоционалния крах на човешко същество, което губи усещането за себе си и размива границите на правилното и грешното. Сюжетът проследява душевните възходи и падения на благородния младеж Дориан Грей, който горчиво плаща цената на вечната младост.
Проблемът ми с „Името на розата“ обаче не се раждаше буквално от самата история, а от множеството описания на гори, полета, реки, разисквания на митични животни (като еднорозите), на разни лидери на секти и подобни.
Ако търсите четиво, с което да разнообразите следобеда си, то „Закуска в Тифани“ би помогнало. Авторът ще ви отведе в Ню Йорк, където ще ви запознае с хиперактивна стихия, лишена от вътрешен мир и ще ви накара да я обикнете, само за да я намразите впоследствие.
Реших да прочета романа, провокирана от различните мнения за него и дългия път, който е извървял. Сблъсквайки се първоначално с остра критика и ужас, породени от яркото описание на психическата и физическата жестокост, бавно историята на Хийтклиф и Катрин се превръща в световна класика.
You cannot copy content of this page