— Казват остро смъртоносно е да се приземиш върху егото си и да погледнеш всичките си грехове. Затворих очи и задържах сълзите. — Вече не съм си дом. Не съм мечти и огън. Заземена в нестихващи страхове, кръжа напред-назад, блъскайки се в гнила смелост и лични лъжи. — Престъпление е да лъжеш себе си, … Read moreТуморът на съществуването ти
20:30ч. Съвременна регенерация Раждаме се нежни и любов, а освирепяваме в самота и алчност.
Придобито отклонение в структурата на живота – Познатите ти са толкова непознати, че само хладни спомени доказват истинността им в дъждовни нощи като тази. Мисли за рок парчета, много алкохол и зареждащ смях затанцуваха по голия ум. – Самотата така прилежно е легнала върху сърцето ти, че тишината и щастието някак вече тежат. Затворих очи. … Read moreДъждовни нощи като тази
– Зад всеки успех, скъпа, се крие осакатено до невъзможност упорство. Да вървиш против себе си към себе си изисква издръжливост. Да вярваш, когато не вярват, калява съмнения. Да си нежна, когато те оформят като стомана, се усеща като уязвимост. Оливър прибра тънките кинжали на гърба си. – Методът проба-грешка е болезнен и опасен. Лесно … Read moreСега и всеки ден
– И ти обещавам, Анабел Рейнолдс, че съществуването ти има смисъл. Дори когато душата ти се огъва в странни форми под тежестта на несъвместимостта ѝ с всички чужди. Дори когато се учиш да задържаш само за да накрая пуснеш чувства, с които да се счупиш. Когато най-големите ти успехи се свеждат до провали. Когато знаеш, … Read moreКогато най-големите ти успехи се свеждат до провали
– Януари, казват, е начало – метежът на миналото ни. Неустоим прелъстител на илюзиите ни.
22:10ч. – Тегли ли чертата, скъпа? – нежен шепот в косата ми. Опияняващ аромат, гъделичкащ устните. Подсмихнах се и вдигнах чашата си. – Равносметката е всеки ден. – М? – играеше си с метателните звезди. – И каква е, малка Рейнолдс? – Че със стари страхове и бездействия, годината е същата – загърнах се в … Read moreПо пътя
– Тръгна си. Говори с други, смее се на чужди истории. А на мен мислите ми заспиват с нея – запалих опиата и се облегнах назад в кожения диван. Бренън се подпря на плота, а студеният вятър, нахлул през отворената врата на бара, изтръпна по кожата ми. – Има такива жени, Принце – стисна рамото … Read moreЩе ни довършиш ли?
– И когато, Оливър Греймуун, в ума пируват хищни мисли, линее скелетът на съществуването ни. От маниакална конструктивност понякога чупим дух и ставаме вечни роби на личен нарцисизъм. Извайваме до перфектност страхове, докато манифестираме потенциалност в мечти. Изля виното на пода. – Чертаем цяла карта по (не)сбъдване – затвори очи. – Закотвени в мързеливи спомени … Read moreЛинее скелетът на съществуването ни
Приближих се бавно до жената, която лежеше на ръба на скалата, отправила мътен поглед към мръсните звезди. – Какво си направила, скъпа? – несигурно попитах. Не помръдна, устните ѝ бяха посинели, кожата ѝ – пребледняла, а в очите ѝ в полу-танц бягаха ужасени демони, разсъблекли се порочно в мисли. – Стъпих встрани от живота си. … Read moreСебе си ли си
You cannot copy content of this page