Пролог
Несъмнено ти отива да управляваш, Оли. Да си лош до мозъка на костите си, когато не искаш да си. Признавам, че е изкушаващо. Омагьосващо. По дяволите, страстта ти е скапано вдъхновение за всеки свят. Заразява с желание за живот, с желание за мъст и разруха. Но в един момент, когато е твърде късно, разбираш, че покрай теб всичко е искри, Принце. – Замълчах за миг. – Искри, хранещи се с гнила смърт.