Автор: Колийн Хувър
Заглавие: Девети ноември
Оригинал: November 9 (2015)
Година на издаване: 2018
Брой страници: 308
Жанр: Романтика
Издателство: Ибис
Серия: –
Спойлери: Не
В деня, преди да се премести в друг град, Фалън среща Бен – млад талантлив писател. Ненавременно възникналото помежду им привличане ги подтиква да прекарат заедно последния ден на Фалън в Лос Анджелис и нейният наситен със съдбовни преживявания живот се превръща в творческото вдъхновение, което Бен винаги е търсил за своя роман.
На следващия ден всеки от тях продължава да живее своя живот, изпълнен с различни изпитания, но двамата се уговарят да се срещат всяка година, на една и съща дата. До деня, когато Фалън вече не е сигурна дали Бен ѝ казва истината, или е измислил идеална реалност в името на неочакван и драматичен сюжетен обрат.
Самостоятелният роман „Девети ноември“ на американската писателка Колийн Хувър разкрива на читателите една романтична история, която на пръв поглед ми се стори напълно нереална. Осемнайсетгодишните Фалън О‘Нийл и Бен Клинсън се срещат случайно в деня, в който главната героиня трябва да замине за Ню Йорк, за да започне живота си от начало. Двамата прекарват заедно последните часове на Фалън в Калифорния и импулсивно се уговарят да се виждат всяка година в един и същи ден на едно и също място. Един ден от триста шейсет и пет с напълно непознат. Без Facebook чатове, Instagram, разговори или каквото и да било през останалото време.
Откачено, а?
Фалън Преломницата, претърпяла инцидент в миналото, белязал завинаги тялото и лицето ѝ, не ми допадна. Не харесвам персонажите, които са толкова наивни, че не виждат по-далеч от носа си. Авторката я описва като дръзка и спонтанна, а всъщност тя е точно обратното – страхлива и равнодушна, отказваща да приеме, че така и не е преживяла травмата, опропастила живота ѝ. На моменти ми ставаше симпатична заради положителното влияние, което Бен оказваше върху нея и постепенното ѝ порастване, ала с приближаването на края на всеки девети ноември, това усещане се изпаряваше заради детските решения, които взимаше.
Бентън Писателя, открил своето вдъхновение в зеленикавите очи на Фалън, е забавен, мил и интригуващ. Вероятно почти всяко осемнайсетгодишно момиче бързо би се влюбило в разрошената му коса и способността да действа преди да мисли, преобръщайки ежедневието си на сто и осемдесет градуса за секунда. Той е красив, самоуверен и спокоен, макар отвътре душата му да се дави в дълбока разяждаща вина.
Любовта между героите е сладка и много типична за тийнейджърите. Фалън и Бен се лутат объркано из мечтите си в опит да открият себе си, докато глупаво отричат желанията си. Връзката им се уповава на блянове и вероятност. На вярата, че обичта наистина може да преодолее всичко по пътя си, за да те достигне.
Сюжетът е интересен, развръзката ме изненада и финалът ми хареса. Колийн Хувър отново поднася на читателите храна за ума, като едновременно с това успява да ги откъсне от сивото ежедневие, от което са заобиколени. Писателката излага на показ белезите, които всеки ожесточено крие, фокусира се върху умението на жените да омаловажават и подценяват себе си и дава втори шанс на онези, които, от страх, че се влюбват, бягат безвъзвратно от щастието си.
Авторката не пише претенциозно, стилът ѝ е лек и незатормозяващ и в началото историите ѝ могат да минат за повърхностни и традиционни за романтичния жанр, въпреки че въпросите, спотайващи се в редовете, не са. Отхвърлянето, себеотрицанието, омразата и несправедливостта са неизменна част, върху която Хувър е разпръснала късчета копнежи, нежност, любов и надежда. Тя създава илюзията, че съдбата винаги е на наша страна и ни подтиква да вярваме, че безусловната любов наистина може да възникне за по-малко от четири часа и да оцелее в 21 век без абсолютно никаква комуникация.
„Девети ноември“ е романтично поднесена история за това как да откриеш щастието въпреки самия себе си, която едновременно е захаросана и горчива. Захаросана заради невинната любов, тип „завинаги ти от първия миг“ и горчива, защото Колийн Хувър отново преплита в една нишка няколко обществено наболели теми. Прочетох романа за по-малко от ден и отново останах приятно изненадана от американската писателка, заради която, след затварянето на книгата, не можех да не се запитам осъзнават ли родителите каква следа оставя отсъствието им в съзнанието на децата и настина ли хората толкова често отказват да се приемат такива, каквито са?