Автор: Оскар Уайлд
Заглавие: Портретът на Дориан Грей
Оригинал: The Picture of Dorian Gray (1890)
Година на издаване: 2011
Брой страници: 344
Жанр: Класика
Издателство: Кибеа
Серия: –
Спойлери: Не
За да си възвърне младостта, човек просто трябва да повтори безумствата си.
Дориан Грей е младеж, надарен с изключителна физическа красота, от която всички се възхищават. След като неговият приятел, художникът Базил Холуърд, му нарисува портрет, Дориан се възгордява от красотата си. Той си пожелава да остане завинаги млад, а портретът да старее вместо него. Желанието му се сбъдва и лицето на омагьосания портрет не само старее, но и разкрива всички пороци и грехове, на които героят става жертва.
Оскар Уайлд е ирландски и британски писател, поет и драматург. Издава два сборника с приказки „Щастливият принц и други истории“ (1888) и „Къщата на наровете“ (1892). Един от най-известните му разкази е „Кентървилският призрак“. Романът „Портретът на Дориан Грей“, който се отпечатва за първи път през 1890 г. и е единственият за автора, който му носи успех, определящ го като „модерен писател с оригинален талант“.
„Портретът на Дориан Грей“ ни отвежда във викториански Лондон, в епохата на грандиозните балове, пищните рокли, следобедните разходки, театъра и дългите разговори за живота. Историята започва със създаването на един портрет, станал причина за емоционалния крах на човешко същество, което губи усещането за себе си и размива границите на правилното и грешното. Сюжетът проследява душевните възходи и падения на благородния младеж Дориан Грей, който горчиво плаща цената на вечната младост.
Ако трябва да бъда честна, първите двайсет-трийсет страници не ми харесаха. Прекомерната употреба на възклицания извикваше в мен чувство на досада. След като прочетох тях, всичко друго много ме впечатли. Оскар Уайлд пише изключително красиво, докато умело рисува с думи грозните страни на душите на хората. Той се съсредоточава върху теми, които са актуални и днес. Разкрива влиянието на обкръжението, в което се движиш, значението на суетата и красотата, последиците от неправилните желания и сбъдването им. Диалозите са толкова добре изградени, че изобщо не разбрах кога завърших книгата. Допаднаха ми множеството метафори, афористичния стил, помпозните парадокси на лорд Хенри и трансформацията на Дориан.
Романът повдига въпроси в читателя, чиито отговори навярно всеки знае, но на даден етап от съществуването си не е готов да признае. Не идеализира човека. Напротив. Показва склонността му към саморазрушителност, болните амбиции, егоизма и фалша.
„Портретът на Дориан Грей“ несъмнено е увлекателно четиво, което ще събуди интереса и съвестта ви едновременно. Чете се бързо, действието е динамично и определено го препоръчвам. Събуди любопитството ми за литературните класики.