– Истината, скъпа, е, че понякога, без значение колко си добра, без значение какво сърце каляваш, какви мечти издишваш, ще има моменти в живота ти, когато светът просто ще те отхвърля. Напук на вярванията ти. Напук на всяко равновесие. Ще е несправедлив, за да те научи как да бъдеш справедлива сама със себе си.
Оли разпусна кичурите, захванати с перлена фиба и я хвърли в бурния океан, без да отмества тъмносините си очи от моите.
– Ще боли, скъпа. – Притисна длан към бузата ми. – Ужасно ще боли. Да си изоставена. Да си забравена. Да си грешно оценена. С етикет. С грехове. С истории.
Прехапах устни и стиснах юмруци в опит да овладея емоциите, бушуващи в съзнанието ми.
– Не разбирам.
Оливър се усмихна, забелязвайки неспокойствието ми и се престори, че не чу думите ми.
– Винаги си опасно сдържана. Някак неуравновесено балансирана. – Загърна ме с робата си. – А балансът е толкова измамно състояние, скъпа. Стъклена обвивка на душата. Портал към упадъка на съществуването ѝ.
Отблъснах го.
– Внимавай, Оли, започвам да си мисля, че и ти маргинализираш ценностите ми.Поклати глава.
– Мислите ти са мръсни и без мен, скъпа. – Хвърлих робата на земята и се обърнах, за да си тръгна.
Оливър ме стисна силно за лакътя, наведе се, докосвайки с дъх ухото ми и прошепна:
– Всичко е наред, когато светът те отхвърли. Стига да не се отхвърлиш и ти от безсилие за промяна. – Кожата ми настръхна, а Оли изцъка. – Знаеш ли, казват, че в момента, в който заложиш на себе си срещу съдбата, се намираш. Допускаш ли, че е възможно да се спечелиш, скъпа?