Автор: Сара Дж. Маас
Заглавие: Двор от рози и бодли (#1)
Оригинал: A Court of Thorns and Roses (2015)
Година на издаване: 2017
Брой страници: 496
Жанр: Тийн фентъзи
Издателство: Егмонт
Серия: Двор от рози и бодли
Спойлери: Не
Нуждаем се от надежда, както се нуждаем от хляб и месо. Имаме нужда от надежда, иначе няма да оцелеем.
Когато деветнайсетгодишната Фейрa убива вълк в гората, се появява звяр, който изисква възмездие. Тя е отвлечена в магическа земя, за която е чувала единствено от легендите. Фейрa открива, че нейният похитител не е животно, а Тамлин – един от безсмъртните и смъртоносни елфи, някога управлявали света.
Докато обитава имението му, чувствата ѝ към Тамлин се трансформират от ледена враждебност в изгаряща страст, която изпепелява всички лъжи и предупреждения, които е чувала за прекрасният и опасен свят на елфите. Но над тези земи се надига древна и зловеща сянка и Фейрa трябва да намери начин да я спре… или Тамлин и народът му са обречени завинаги.
Сара Дж. Маас – американска писателка на бестселъри във фентъзи жанра, ме спечели с едноименната си поредица „Стъкленият трон“, която ме накара да копнея да науча повече за нейното творчество и именно заради това се запознах веднага се захванах с втората ѝ поредица. Влюбих се безвъзвратно в стила ѝ на писане. Впечатлих се от колоритните персонажи, заплетените истории и динамичното развитие. Обожавам хумора, с който са изпълнени страниците, както и непредвидимите обрати, които са способни да побъркат читателя напълно.
През 2015г. е издадена първата част „Двор от рози и бодли“ от поредицата „Двор от рози и бодли“, която бързо покорява сърцата на почитателите на жанра.
„Двор от рози и бодли“ е увлекателна история, наподобяваща само на пръв поглед „Красавицата и звярът“. Любовта е трогателна, саможертвата – неизбежна, а предателствата – безброй. В началото романът се развиваше малко по-бавно, отколкото ми се искаше. Макар редовете отново да бяха изпълнени с характерната за Сара Маас загадъчност, динамиката на моменти липсваше. Но, разбира се, финалът напълно компенсира този недостатък и определено ме изненада приятно.
Два различни свята. Аристократични дворци, древни обичаи и традиции, и зловещи тайни. Елфи със завидни богатства и хора, тънещи в нищета, сключили договор за примирие. Фалшива реалност. Лъжливи обещания. И катастрофални последици.
Деветнадесетгодишната Фейра трябва да се бори, за да оцелее. Тя е нещастна и самотна, неразбрана от своето семейство и сякаш отритната дори от собствения си вид. Убива, за да се храни. За да живее. И за да защитава тези, които обича. А след това… Само един удар на сърцето. Една стрела. И животът ѝ напълно се преобръща.
Въпреки трагичното ѝ минало, не успях да изпитам състрадание към Фейра, защото се самосъжаляваше прекалено много. Притиан бе едновременно наказание и бягство за младата героиня, а тя определено не се възползва от това. Трябва да призная, че в началото не разбирах, как е възможно да отнемеш живот, за което по-късно да те обсипят с множество диаманти, дарове и спокойствие. Струваше ми се налудничаво, че се държаха с нея като с принцеса, макар и да бях сигурна, че авторката несъмнено щеше да разкрие истинските подбуди на Върховните елфи. Докато прелиствах нетърпеливо страниците, установих, че не виждах Фейра като силен и страстен образ, а като самонадеяна глупачка, която нямаше представа какво иска от живота. Не я харесах… Вбесяваше ме непрекъснато и често стоях до късно с книгата в ръка единствено за да се уверя, че глупавите ѝ решения нямаше да се отразят апокалиптично на историята.
Великият господар на Двора на Пролетта – Тамлин, ме заинтригува още в първите глави на романа. Опасен воин с красива външност и тъмни тайни. Е, определено би допаднал на всеки. Свикнах бързо с образа му. Зловещото проклятие, надвиснало над него и поданиците му, придаваше мистика на романа. Забавлявах се, когато не боготвореше Фейра и не изпълняваше капризите ѝ. Развръзката беше интригуваща и много се надявах плахата любов между двамата герои да не бъде съсипана от трети персонаж – Люсиен.
Въпреки че предполагах какъв ще бъде краят на „Двор от рози и бодли“, последните сто и петдесет страници ме държаха в непрестанно напрежение. Времето на елфите започваше да изтича. Загадките постепенно се разплитаха и проклятието затягаше хватката си около Великия господар на Двора на Пролетта. Магическият свят отново ме бе омагьосал. В недрата на Планината ме изненада, както и загадъчната господарка, измамила всеки.
Междувременно курвата на Амаранта, Великият господар на Двора на Нощта, ми взе ума в мига, в който се появи. Когато накара Тамлин да коленичи, давайки му по този начин шанс да предпази Фейра, събуди в мен желание да науча повече за него и неговата същност. Силен. Мрачен. Секси. Изкушение, на което едва ли някой би устоял. Заинтригува ме със своята жестокост. Арогантното поведение и съблазнителният сарказъм ме очароваха напълно. Обожавах го, защото ме предизвикваше да се смея на всяка страница. И просто така… се влюбих в Рисанд, без да знам каква ще бъде ролята му. Лош или добър, лъжец или роб… Нямаше значение. За мен бе просто съвършен.
„Двор от рози и бодли“ сякаш разказва приказки за един напълно нов свят, който е едновременно романтичен и жесток. Историята е красива и несъмнено би изпълнила ежедневието ви с приятни и взимащи ума мигове. Мистериозна и обаятелна. С тази книга ще избягате от реалността и скуката. Ще се впуснете във вълнуващо приключение, от което няма да можете да избягате, докато не достигнете до самия край. А след него ще се нуждаете от още, защото веднъж пристрастите ли се към романите на Сара Дж. Маас, никога няма да успеете да им се наситите.