Автор: Сюзън Елизабет Филипс
Заглавие: Първата дама
Оригинал: First Lady (2000)
Година на издаване: 2018
Брой страници: 372
Жанр: Романтика
Издателство: Ибис
Серия: –
Спойлери: Не
Тя потрепери и се опита да потисне надигащата се истерия, чувствайки, че се беше приближила още повече до усещането, че ще се разпадне. Застави мисълта си да се концентрира върху красотата на октомврийския ден и начина, по който слънцето проблясваше по редиците мраморни гробове в Арлингтънското национално гробище, но небето беше като надвиснало, а слънцето — твърде жежко. Дори й се струваше, че и земята като че се надигаше, за да я погълне.
Kрасивата млада вдовица на президента на Съединените щати смята, че вече е свободна от Белия дом, но обстоятелствата я принуждават да се върне в ролята на Първа дама. Не за дълго обаче, тъй като тя намира начин да избяга, за да може – макар и за кратко – да живее живота на един обикновен човек. Всичко, от което се нуждае, е идеална маскировка… и тя я намира в лицето на един привлекателен и интелигентен непознат и две очарователни осиротели деца, нуждаещи се от семейство, които изобщо не подозират коя е тя в действителност. И докато цялата нация, начело със Сикрет Сървис, издирва Първата дама, тя е на последното място, където някой би решил да я търси: обикаля пътищата на страната в едно щуро приключение заедно с новите си приятели, преследвайки собствената си американска мечта…
Сюзън Елизабет Филипс е американска писателка в жанра любовен роман. През 1984 г. е издадена първата ѝ самостоятелна история „Кой би повярвал“, която бързо печели популярност и дава старт на писателската ѝ кариера. Голяма част от творчеството ѝ е удостоено с престижни награди, включително и „РИТА“ и произведенията ѝ често участват в списъците на бестселърите.
Романът „Първата дама“ е част от серията „Американска лейди“. Доколкото съм запозната, книгите не са свързани помежду си и могат да се четат отделно една от друга. За първи път на български език е публикувана от издателска къща „Компас“ през 2001г., а през 2018г. издателство „Ибис“ я преиздава с красива корица и нов превод.
Това е първата ми среща със Сюзън Елизабет Филипс и определено останах приятно изненадана. Стилът на писане на авторката е изчистен и не е обременен нито с излишни описания, нито с прекалено много драма.
Сюжетът ни представя първата дама на САЩ, изгубила както своя съпруг, така и себе си. Корнелия Кейс, позната още като Нийли, уморена от задълженията си в Белия дом и идеално подредения живот на известна личност, се впуска в шеметно приключение в опит да се докосне, макар за кратко, до пълната свобода на един обикновен човек. Ако изключим семейното наследство и дълга ѝ към държавата, вярвам, че много жени биха се припознали в образа на първата дама. Тя не разбира истински собственото си аз, несигурна е спрямо съдбата си и копнее за преживявания, които да разтърсят душата ѝ, премахвайки вкуса на тягостното ежедневие. Колкото е красива отвън със сините си очи и кестенява коса, толкова е и самотна отвътре. Решена да се освободи от затвора на порядките и бляскавостта, Нийли се сблъсква със своята пълна противоположност – Мат Джорик, заклет ерген и остроумен журналист, провъзгласен за баща на двете деца на покойната му бивша съпруга, които всъщност не са негови.
Едва ли ще бъде изненада за някого, че на пръв поглед двамата герои са ужасно неподходяща двойка. Мат е импулсивен, арогантен и властен, а Нийли – плаха, объркана и с изчерпано търпение и желание да се подчинява. Противоположностите им ги привличат и сексуалното напрежение между тях е осезаемо, но еротичните сцени са балансирани и ненатрапчиви. Докато пътуват из страната със стара каравана, тийнейджърката Луси, която е емоционална бунтарка, криеща тъгата си зад маската на гнева и бебето Бътън, нямащо нищо друго освен своята пламенна сестра, Мат и Нийли претърпяват съществена трансформация. Ако в началото на пътешествието упорито бягаха от своите проблеми, то след приключването му смело се изправяха срещу тях, за да ги разрешат.
„Първата дама“ е сладникав и разтоварващ роман, подходящ за лятната почивка, който се чете изключително бързо. Диалозите са забавни и създават усещане в читателя, че е станал част от романтична комедия, чийто край, въпреки че е предвидлив, е задължително да бъде щастлив. Ситуациите, в които попада първата дама, са комични и именно те правят книгата толкова непринудена. В историята на преден план е любовта, но едновременно с това се засягат и важни теми като семейството, правото на избор, себеоткриването и принудителното порастване на деца, неспособни да се справят с горчивите чувства от загубата на детството.