– Не се ли опасяваш, че разкриваш твърде много от ума си на непознати, скъпа?
Оли загърна рамената ми със сакото си, пъхна къдравия кичур зад ухото ми и ме погледна сериозно.
– Разобличаваш с думи всичките си страхове пред свят, който не понася слабодушие. Заявяваш гласно удоволствието, което изпитваш от лудостта, породена от необходимостта да прекаляваш с чувства. Преплиташ истини и копнежи, чийто край сама не познаваш и създаваш собствената си история, белязвайки я с чужди имена.
Не се ли тревожиш от неразбиране?
Разказваш им за любовта ми, за осъзнаването, че губиш себе си в грешни илюзии. Посочваш с пръст болките си, вдишваш ги, за да се опияниш от раздиращите им трептения и ги поставяш на пиедестал, сякаш е редно да ти донесат развлечение.
Принцът на мрака разтърка уморено слепоочието си и татуировката над веждата му, чието значение така и не ми сподели, се набръчка за кратко.
– Не ти ли натежава да колекционираш докосвания и целувки, облечени в грешки, за да после им придадеш приказен живот, скъпа? В един момент се задушаваш с несигурност, тъга и мечти, а в следващия – гориш толкова ярко, че си мисля, че ще се унищожиш от неспособност за контролиране. Чупиш бързо миналото на парчета, с които спираш времето за сърцето си и безразсъдно се втурваш напред в бъдещето си, където се оглеждаш за компанията на тъмнината. Усмихваш се, ала шепотите ти звучат така, сякаш завинаги си пропаднала в обятията на мрака.
Какво ще стане, ако точно искреността ги откаже от същността ти? Вече си развалила пясъчните кули, които някога строеше за уединение и си се хвърлила гола в океана на съзнанието си, рискувайки да се удавиш в самотата. По себе си не носиш нищо. Нито заблуди, нито надежди.
Намръщи се.
– Защо го правиш?
– За да се науча на оцеляване.
– Чрез уязвяване?
Кимнах.
– В края на деня, когато се погледнеш за последен път в огледалото, е важно да приемеш вътрешното си отражение, Принце. – Погалих косата му. – Светлината е приглушена, очите ти са присвити, в стаята сте само ти и мислите ти. Няма маски, няма фалшиви усмивки. Обичаш ли се?
Засмя се.
– Не.
– Тогава и ти трябва да започнеш да практикуваш с мен оцеляване.