Взех стълбите на един дъх, отворих със замах вратата на стаята и придърпах полуоблечената Рейнолдс в прегръдките си. В началото тя ме отблъсна, удари с юмруци гърдите ми и почти се измъкна от хватката ми, шепнейки ми да я пусна.
– Без повече преструвки, скъпа. – С едната ръка докоснах тила ѝ, а другата поставих върху кръста ѝ. Вслушах се в ритъма на сърцето ѝ, което заплашваше всеки момент да изскочи. Наведох се към устните ѝ, вдишах сладкото ѝ ухание и зачаках. – Искам те до мозъка на костите си, Анабел. Държа се грубо, непредсказуемо и те наранявам. Не съм способен да ти се врека в любов, вярност или вечност, и мога единствено да ти обещая, че ще те закрилям от всичко. От всичко… освен от себе си. – Тя потръпна. – Моята приказка едва ли ще има щастлив край. Не съм нито покорният принц, готов да преклони глава в името на другите, нито непоколебимият герой, който ще сложи край на мъченията по света. Аз…
– Ти си луд. – Задъхано ме прекъсна.
– Вероятно. – Порочна усмивка се разтегли върху скулите ми. – Луд, който те иска и макар да те пита, не възнамерява да приеме отказа ти.
– Няма да откажа. – Вдигнах объркано очи и миглите ми погалиха кожата ѝ. Засмя се. – Моят живот също не е приказка, Оливър. Принцесите не са ми по вкуса.
– Нима? – Заинтригувано попитах. – Коя си тогава?
– Тази, която се защитава от лошите сама и е съгласна да ти помогне да изгориш света.