Обещавам ти, че в друг живот, когато мракът те повика, тази аз сама ще те намери. Тя ще знае как да живее, въпреки че е изгубила мечтите си и ще те прегръща дори по кожата ти да има хиляди бодли. Тази аз няма да се подчинява на страховете си, защото белезите, които са ѝ оставили, вечно ще напомнят за силата ѝ. Тя ще отказва да се затваря в къща от руини и макар да я боли, няма да приютява болката за дълго в сърцето си. Тази аз ще е спряла да се вслушва в несигурността на миналото си.
Разбираш ли… Понякога е неизбежно да не се разрушим. Често изграждаме основите на живота си върху грешни избори и не съумяваме да забавим ритъма на ежедневието си. Едва в мига, в който завършим себе си, осъзнаваме, че някъде по пътя сме пропуснали да боядисаме облика на душата си в цветовете на щастието.
Обещавам ти… Обещавам ти, че тя ще те намери. Първо ще те бутне от ръба, за да се изгубиш в пропастта на тъгата си, после ще угаси светлината на душата ти, възпламеняваща се от светлината на някой друг и накрая ще удави копнежите ти, докато виковете им не се превърнат в премерени мълчания, с които да лекуваш раните си. Ще си паднала и ще ѝ благодариш.
Защото тази аз вече ще си повече ти.