– Предупреждавали ли са те, че макар ти самата да пишеш, скъпа, е невъзможно да редактираш изцяло съдбата си? Че грешките ще живеят в ума ти, колкото и да триеш от книгата на живота си?
Мъжът се усмихна съблазнително и оправи пурпурната си работа.
– Дори да не могат да бъдат изтрити завинаги, все някога грешките избледняват, Оли. Остават само частични спомени, олицетворяващи израстването ни. – Принцът на мрака плъзна заинтригувано тъмносините си очи по ефирната ми рокля, сякаш по нея се криеха истинските отговори на въпросите му.
– Разбира се, разбира се. Романтично твърдение от сбъркано романтичен писател. – Потърка татуировката над веждата си. – Мога да се обзаложа, че точно това израстване чупи вечер сърцето ти. Заблуждаваш се, че тъгата е красива, за да измисляш вдъхновяващи истории, в които красавицата се спасява сама от затвора на съзнанието си. Създаваш имагинерна смърт на собствената си душа, за да я защитиш от реалността. Така съхраняваш себе си в мечти без смелост, за да не усетиш вкуса от неуспеха си. Лудост е. Ала те разбирам. Вълнуващо е да избираш сложността пред простотата. – Понечих да си тръгна, но той бързо ме заобиколи и собственически ме прегърна, полагайки бузата си върху рамената ми. – Добре. Обясни ми. Грешките бележат трансформацията ни. – Докосна мимолетно с устни кожата ми и вдиша дълбоко аромата на косата ми. – Как? Сподели ми. – Потреперих от дрезгавия му глас. – Как ще редактираш тази глава, така че да запомниш само израстването си? Как ще оневиниш частта, в която пожела да се отдадеш на фанатик, запленена от усещането да чувстваш една неправилна любов по един ужасно правилен начин? – Отметна няколко кичури назад. – М? Кажи ми, скъпа. Ще ме изтриеш ли? Или цял живот ще пишеш за последиците от наполовина изживяна и безумно токсична любов?
– За начало ще я преживея цялата с теб. После ще се уча как да съществувам без грешка като теб.