Автор: Сара Дж. Маас
Заглавие: Кулата на зората (#6)
Оригинал: Tower of Dawn (2017)
Година на издаване: 2018
Брой страници: 736
Жанр: Фентъзи
Издателство: Егмонт
Серия: Стъкленият трон
Спойлери: Не
Малката вещица го привличаше напред с хитрост. Примамваше го към себе си. Караше го да я следва.
Тя поспря и улови погледа му. В очите ѝ нямаше нито следа от доскорошната болка и сякаш му казваха: „Чак сега ли се досети?“.
Велика империя.
Отчаяна мисия.
Древна тайна.
Каол Уестфол и Несрин Фалик пристигат в процъфтяващия град Антика, за да изковат съюз с Великия хаган на Южния континент, чиито огромни армии са последната надежда на Ерилея. Но освен това имат и друга почти безнадеждна мисия – да открият лечител от легендарната Торе Сесме, който да излекува Каол от раните, получени в Рифтхол.
След като е преживяла нечувани жестокости като дете, Ирен Тауърс не гори от желание да помогне на младия лорд от Адарлан, камо ли – да го излекува. И все пак, тя е дала дума да помага на нуждаещите се и не смята да я престъпва. Но лорд Уестфол носи тъмнина от миналото си, която, както Ирен скоро разбира, може да погуби и двама им.
Отложих финала („Кралство на пепелта“) от „Стъкленият трон“ именно заради тази книга – „Кулата на зората“. Каол Уестфол и Несрин Фалик далеч не са ми любими персонажи и дълго време не можах да се накарам да започна историята им от 736 страници с очакването, че ще се отегча до смърт.
Част от мен все още смята, че „Кулата на зората“ е излишен пълнеж, макар далеч да не е толкова ужасен, колкото си го представях.
Не се побърквах през цялото време от глупостите, към които Каол е склонен и ми се разпали любопитството да науча какво се случва от другата страна на континента. Разкриха се интересни неща към края на книгата, Каол и Несрин сякаш пораснаха и нови нишки се вплетоха към войната.
Любовните истории обаче ме разочароваха. Стори ми се, че героите бяха насилени да открият своята половинка и то за толкова кратко време, и то от пръв поглед почти. Липсваше ми напрежението, докато чета, вълнението при разгръщането на всяка страница, загадките, наситеност от неочаквани събития.
Ако „Кулата на зората“ не беше представена като важна част от света на Елин, със сигурност нямаше да я прочета, дори сега, когато знам какво точно представлява. Съвсем скоро възнамерявам да започна „Кралство на пепелта“, която се надявам да е умопомрачителна и вероятно ще разбера дали всъщност наистина „Кулата на зората“ не може да бъде пропусната за тези, които не са фенове на капитана.