— Защо си тук?
Вдигнах рамене и седнах на ръба на скалата, оглеждайки се в океана.
— Понякога, Принце, се губиш в хора. Вкопчваш се толкова здраво, толкова яростно в съществуването им, че съсредоточаваш центъра на Вселената си в диханията им — усмихнах се тъжно. — А после боли. Свирепо. Когато те отхвърлят, когато си тръгнат. Оголват ръбовете на душата ти с отсъствията си и те изоставят просто така да се удавиш в лудостите си.
Оливър ме прегърна нежно.
— Тогава се удави, скъпа. Колкото и да боли. Само така ще забравиш за присъствията им и ще се върнеш към себе си.
Хареса ли ти поста?
[Total: 0 Average: 0]