„Дом на пламъци и сенки“ – Сара Дж. Маас

---

Дъхът ѝ се ускори. Беше ги изоставила. Другаря си и брат си. Беше ги оставила в ръцете на Ригелус.

---

СВЯТ, ПОТЪНАЛ В МРАК.

ПЛАМТЯЩА ИСКРА.

ВЗРИВ НА ЗВЕЗДИ.

Брайс Куинлан никога не е очаквала да напусне Мидгард, но сега, когато това е факт, всичко, което иска, е да се върне обратно. Там останаха всички, които обича – семейството ѝ, приятелите ѝ, сродната ѝ душа.

Попаднала в странен нов свят, Брайс ще трябва да запази разума си, ако иска да намери пътя към дома. А това е трудна задача, особено като не знае на кого може да се довери.

Хънт Аталар и преди е бил на дъното, но това дъно може да се окаже по-дълбоко. След няколко кратки месеца, в които имаше всичко, за което е мечтал, сега отново е затворен, лишен от свободата си и без представа за съдбата на Брайс. Отчаяно иска да ѝ помогне, но му е нужна помощ, за да успее да избяга от астерите.

В това спиращо дъха продължение на бестселърите ДОМ НА ПРЪСТ И КРЪВ и ДОМ НА НЕБЕСА И ДИХАНИЯ светът на Брайс и Хънт е доведен до ръба на разрухата, а бъдещето му лежи на техните рамене.

Брайс Куинлан никога не е очаквала да напусне Мидгард, но сега, когато това е факт, всичко, което иска, е да се върне обратно. Там останаха всички, които обича – семейството ѝ, приятелите ѝ, сродната ѝ душа.

Попаднала в странен нов свят, Брайс ще трябва да запази разума си, ако иска да намери пътя към дома. А това е трудна задача, особено като не знае на кого може да се довери.

Хънт Аталар и преди е бил на дъното, но това дъно може да се окаже по-дълбоко. След няколко кратки месеца, в които имаше всичко, за което е мечтал, сега отново е затворен, лишен от свободата си и без представа за съдбата на Брайс. Отчаяно иска да ѝ помогне, но му е нужна помощ, за да успее да избяга от астерите.

В това спиращо дъха продължение на бестселърите ДОМ НА ПРЪСТ И КРЪВ и ДОМ НА НЕБЕСА И ДИХАНИЯ светът на Брайс и Хънт е доведен до ръба на разрухата, а бъдещето му лежи на техните рамене.

---

Сара Дж. Маас сякаш има талант да завършва трилогиите си по начин, който оставя читателя неудовлетворен.

Първата книга от „Лунатион“ ми допадна много – светът беше интригуващ, сюжетът – небрежен и забавен. Макар Хънт така и да не успя да ми стане любимец, а Брайс да си остана леко дразнеща, „Дом на пръст и кръв“ успя да ми донесе топли чувства.

Втората част, „Дом на небеса и сияния“, ми остави странен вкус, тъй като ми се стори прибързана и недовършена. 

Но третата… „Дом на пламъци и сенки“ беше огромно разочарование. В сюжета има толкова много пропуски и наивни моменти, че все още не мога да повярвам как започна историята и как приключи.

Преплитането на световете изобщо не ми допадна. Жалките опити на авторката да възстанови мистичния и страшен образ на Рисанд след мекотелото, в което го превърна в „Двор от крила и разруха“, бяха направо тъжни. Сцените с Неста и „заемането“ на маската изглеждаха абсурдни. Беше супер неправдоподобно, че Брайс успя да „надхитри“ война Азриел, който има умения и опит, калени в безброй битки и разузнавания.

Дори второстепенните герои ме разочароваха – бе напълно предсказуемо, че Рун и Лидия ще са завинаги влюбени, без дори да е нужно да бъдат Другари. Образът на Рун Данаан някак внезапно загуби очарованието си. Хвойна и Фурия изобщо не участваха, така че ролята им бе меко казано безсмислена. Драконката Ариадне беше пълнеж. Сигрид, изцяло измислена, за да се развие някаква сюжетна линия с Итън. А Тарион… нелепо. 

Единственото, което ми хареса, е усещането за близост – книгите на Маас винаги ми носят чувство, сякаш прекарвам време със стари приятели, колкото и съсипана да е историята. 

Развръзката с Астерите, нахлуването на Принцовете и Ада… дори не съм сигурна как да коментирам. Липсваше драматичен ефект, защото Брайс сякаш знаеше всичко във всеки момент по напълно естествен начин и вече беше недосегаема.

В заключение, толкова много необмислени детайли, толкова неяснота… макар трилогията да имаше голям потенциал, „Лунатион“ просто не получи заслужения си финал.