Автор: Блейк Крауч
Заглавие: Тъмна материя
Оригинал: Dark Matter (2016)
Година на издаване: 2019
Брой страници: 328
Жанр: Sci-Fi, трилър
Издателство: Ибис
Серия: –
Спойлери: Не
Когато запишеш нещо, насочваш цялото си внимание в него. Почти невъзможно е да пишеш едно, а да си мислиш за друго. Самото записване на хартия кара мислите и намеренията ти да работят в синхрон.
„Брилянтна, запомняща се книга. Мисля, че Блейк Крауч е създал нещо ново.“ – ЛИЙ ЧАЙЛД
„Щастлив ли си?“
Това са последните думи, които Джейсън Десън чува от устата на своя маскиран похитител секунди преди да бъде пратен в безсъзнание.
Джейсън идва на себе си на непознато място, завързан за носилка и заобиколен от хора в защитни костюми.
Mъж, когото никога не е виждал, му се усмихва и му казва: „Добре дошъл, Джейсън. Поздравления. Ти успя“.
Джейсън се е събудил в един непознат свят. Съпругата му не му е съпруга. Синът му никога не се е раждал. Самият той не е обикновен преподавател по физика, а известен физик гений, направил забележително откритие. Невъзможно откритие.
Кой свят е истинският – този или другият? Как може да се върне обратно? Отговорът се крие в едно пътуване, по-невероятно и ужасно от всичко, което може да си представи – пътешествие, което ще го принуди да се изправи пред най-тъмните си страни, докато се бори с един изумителен и непобедим враг.
„Тъмна материя“ е една великолепна история от автора на трилогията „Уейуърд Пайнс“, която е едновременно покъртителна, невъзможно странна и изключително човешка. Това е един вълнуващ научнофантастичен трилър за направените избори, за пътищата, по които не сме поели, и колко далеч сме готови да стигнем, за да получим мечтания живот.
История, която разтърсва и кара читателите да се замислят какъв би бил животът им, ако бяха взели различни решения.
В първата част на „Тъмна материя“ много ми хареса стилът на писане – динамичен, стегнат и увлекателен. Още от първите страници историята ме погълна и успя да задържи вниманието ми.
За съжаление, към средата усещането за напрежение отслабна, а някои обрати ми се сториха предвидими. Главният герой оставаше интересен, но развитието на второстепенните персонажи ми се стори недостатъчно. Въпреки това, книгата успя да ме изненада в един момент, което ми върна желанието да продължа.
С напредването на сюжета напрежението отново се засили и историята придоби повече дълбочина. Хареса ми начинът, по който темите за изборите, идентичността и съдбата бяха преплетени в научнофантастичния елемент.
Финалът обаче не беше толкова въздействащ, колкото очаквах, и остави у мен чувство за недовършеност. Липсваше ми повече информация за някои сюжетни линии, които сякаш бяха прекъснати твърде рязко. Въпреки силния старт и интересната концепция, краят не успя напълно да оправдае очакванията ми.