Автор: Ребека Ярос
Заглавие: Буря от оникс (#3)
Оригинал: Onyx Storm (2025)
Година на издаване: 2025
Брой страници: 784
Жанр: Фентъзи
Издателство: Егмонт
Серия: Емпирий
Спойлери: Не
Дори ти не можеш да заповядаш кои части от нас заминават първи, Райърсън.
След почти осемнайсет месеца във военния колеж „Басгайът“ Вайълет Соренгейл вече няма време за уроци. Няма време и за колебание. Защото битката е започнала, а врагът напредва както извън стените, така и измежду собствените им редици. Няма начин да се довериш на когото и да било.
Вайълет трябва да се отправи на мисия отвъд падналите прегради на Ариша, за да търси съюзници в непознати земи. Това пътуване ще постави на изпитание остроумието, късмета и силата ѝ, ала тя е готова на всичко, за да спаси това, което обича – драконите си, семейството си, дома си и… него.
Дори ако това означава да пази тайна, толкова голяма, че може да разруши всичко.
Трябва ѝ армия. Трябва ѝ сила. Трябва ѝ магия. И единственото нещо, което само Вайълет може да открие – истината.
Завихря се буря… но не всеки ще преживее яростта ѝ.
Като цяло книгата ми хареса – светът си остава завладяващ, а обратите в сюжета държат напрежението до самия край. И супер много ми се иска да съм драконов ездач.
Обаче не мога да пренебрегна усещането, че този том съдържа доста пълнеж. Имаше моменти, които се влачеха, без да допринасят съществено за развитието на историята, а някои сцени сякаш просто служеха за протакане, вместо да движат действието напред.
Нещото, което най-много ме подразни, беше начинът, по който е изкривен образът на Вайълет. В първите две книги тя е изградена като внимателна, логична и наблюдателна героиня, която обмисля всяка информация, която ѝ се подава. Тук обаче сякаш избирателно не разсъждава върху важните неща – и то не защото няма капацитета, а просто защото така е удобно за автора, за да остави разкритията за следващата книга. Това ме разочарова, защото я прави по-пасивна, отколкото сме свикнали да я виждаме.
Що се отнася до самите обрати – определено ми харесаха! Някои бяха предвидими (развръзката около Зейдън, например, се очакваше), но това не ги направи по-малко удовлетворяващи. Харесвам Арик и искрено се надявам да има по-голяма роля в следващата книга, защото има потенциал за страхотно развитие.
В заключение – „Буря от оникс“ е супер продължение, макар и със своите недостатъци. Третият роман постави основи на много важни моменти и се надявам в следващата част Ребека да ги разгърне напълно и да даде нужната информация, която тук остана в сянка.
П.П. Сагейл си остава любов.