— Понякога, скъпа, така оплитаме корените на живота си едни в други, че душите ни се превръщат във възли, които кървят — стиснах бузите ѝ и нежно добавих: — И тогава не ни остава нищо друго, освен да режем. Първо чувства, после страхове и плът.
Отстъпих назад.
— И боли. Докато сваляш всички стари кожи, всички спомени и мисли. Докато пречистваш всяка лъжа.
Подадох ѝ кинжала.
— Свободата не търпи зависимост, удобство и вина. Расте само в чиста светлина.
Хареса ли ти поста?
[Total: 0 Average: 0]