— Оливър Греймуун, страхувам се, че бунтът, който си запалил, революцията, която си оформил, ще те убие — приближих се бавно, но той се отдръпна. — Страхувам се, че си си загубил ума и не виждаш, че ще умреш.
Принцът ме погледна с тъмносините си очи и се усмихна нежно. Сенките около короната му се размърдаха.
— Душата ми е бунт срещу това съществуване, малка Рейнолдс. Молиш ме да се откажа от себе си.
Подаде ми ръка и хладната му кожа извика тръпки по моята.
— Ако не отида, значи съм се предал. Ако се предам, ще умра. А няма по-голяма дамга от предателството на себе си.
— Избираш труден път от чувство за справедливост, но светът не е нито милостив, нито справедлив.
Снегът се сипеше по косата ми.
— Справедливостта има абстрактна форма. И е точно толкова тъжна понякога, скъпа, колкото смъртта — подаде ми една от метателните си звезди. — Оголва страха. Тежи върху избора.
Изсумтях.
— Ти не се страхуваш — почти се засмя.
— Страхувам се от загубата след смъртта. От бездната, от тази пулсиращата празнина.