И докато бузите ми продължаваха да парят от плесниците, които получавах, докато кръвта ми се стичаше по устните и изпълваше въздуха с мириса на ръжда, аз продължавах да мисля за последните му думи, които дори острата болка в ребрата ми не можа да изтрие.
Заради проклетото си непокорство бях загубила всичко. Вече нямах семейство, статут или дом. Бях никоя и нищо. И…
Затворих очи.
Погледът му излъчваше студ, надмощие и есенна тъга, а допирът му изгаряше кожата ми, оставяйки белези в душата ми за цял живот. Меките му и плътни устни ме пренасяха в друг свят, копнеейки за още. Медната коса с цвят на залязващо слънце и сините очи, събиращи в себе си необятността на океана, поглъщаха жадно същността ми.
Бях опиянена от огъня, бушуващ в душата му. Беше ме очаровал просто така, маскиран в сенки и потайност, с красотата на пречупен ангел. В нощта, в която ме направи своя, сякаш умрях, за да се преродя в ръцете му. За да му позволя да моделира от мен тази, която желаеше да бъда.
Отворих натежалите си клепачи, вдишах дълбоко и се приготвих да посрещна поредния удар, каращ тялото ми да трепери. Но не можах. Защото на онази скала, със своята подлудяваща дързост, той бе събудил желанието ми за живот.
Бавно се изправих и вдигнах високо глава. Оголих зъби и изръмжах.
Принцът на мрака ми бе казал да заложа на себе си.
И аз направих именно това.
Защото тази вечер беше време да си отмъстя.