– Ти си Принцът на мрака, който ще донесе светлина. – Засмя се. – И те се страхуват от теб. – Тя се настани в скута ми, постави ръката си върху гърба ми и нежно захапа долната ми устна. Когато предпазливо се отдръпна, пръстите ѝ започнаха да описват успокояващи кръгове върху кожата ми, защото все още треперех от ярост. Погледна ме с бездънните си очи, които бяха способни да убиват и обгърна с длан лицето ми. – Живееш в призрачен град, който те обгръща в ледените си прегръдки ден и нощ. Бягаш с всички сили, но празнината в сърцето ти винаги те настига. – Бледа усмивка се разтегли по скулите ѝ, когато вперих поглед в кървавите си ръце. – Позволи ми да те стопля, Господарю.
Поклатих глава.
– Не желая любовта ти. – Грубо казах и я отместих от себе си.
Красивата жена прокара пръсти по косата си с цвят на абанос и отново ме докосна. Нямаше представа в какво се забърква.
– Не ти предлагам просто любовта си, Господарю. – Ръцете ѝ поеха моите и кръвта оцвети нежната ѝ кожа. – Съвестта е способна да погуби всяко същество, достатъчно глупаво да ѝ се отдаде. – Коленичи пред мен. – Направи това, което трябваше. Болката, която причини на онази жена… В този момент видях черния блясък в очите ти и се изплаших. Понякога блестиш толкова ярко, че се налага да избягам надалеч, за да не изгоря в пламъците ти. Но след тази вечер… Готова съм, Господарю. Готова съм да бъда погълната от гнева ти и да устоя на бурите. Нека изтрия следите на вината от душата ти…
– Стига. – С монотонен глас я прекъснах.
– Ще бъда твоето убежище, когато се измориш да бягаш. – Кратко каза. – Защото чудовищата са истински, Оливър Грей и ти си роден да ги управляваш. Не ти предлагам любов… – Огорчено прошепна. – А подслон от собственото ти аз, когато демоните ти те обсебят и си напът да се превърнеш в купчина прах.