Monika Alexandrova

— Приличаш на някой, който едва познавам, малка Рейнолдс. Наблюдавах го отстрани и не се приближих. — Защото те намерих, когато бях излязла от релсите на живота си. И те изгубих, когато запълзях към себе си. Оливър облиза опиата по устните си и хладно каза, макар да се усмихна: — В живота обикновено е така. … Read moreДишане в обратен ред

— Оливър Греймуун, страхувам се, че бунтът, който си запалил, революцията, която си оформил, ще те убие — приближих се бавно, но той се отдръпна. — Страхувам се, че си си загубил ума и не виждаш, че ще умреш. Принцът ме погледна с тъмносините си очи и се усмихна нежно. Сенките около короната му се … Read moreТежи върху избора

17:44ч. — И ако скръбта можеше да пречиства света, Оливър Греймуун, то моята щеше на талази лава да опустоши всеки грях. — Чувствам те — кротко казах. Анабел ме погледна за по-малко от миг. — Всяка несправедливост щеше да носи своя дълг — усмихна се студено. — А дългът на мрака признава само ярост. Потръпнах … Read moreНе прости

Облегнах се на парапета на малката ѝ тераса и се вгледах в ярките звезди на тази студена нощ. — Иска ми се да имаше друг начин, малка Рейнолдс, но четирите урока, които се дамгосват върху съществуването ти, когато се изгубиш, са тези, които ще те променят. Устните ми се разтеглиха в тъжна усмивка. — Някога … Read moreКармичните връзки ще си тръгнат

— Някои, скъпа, ще те счупят. А други — ще те съградят. Позволи го. И на двата типа. Смелото сърце не е това, което не познава страха, а това, което въпреки него продължава да обича.

— Твърде често, Оливър Греймуун, си тръгваш без обяснения, когато животът натежи до счупване — седнах до нея и бавно я огледах, палейки цигара. — Започвам да си мисля, че е лично. Носеше черен блейзър, дантелен корсет. Въпреки студа. Устните ѝ бяха подпухнали. Беше целувала други. Косата ѝ беше пораснала, татуировките ѝ бяха нови. Въпреки … Read moreБеше целувала други

— И понякога, скъпа, животът не е удобен. Съществата лягат на мислите ни, но завихрят хаос в сърцата. От липси и задържане предизвикваме сърдечен арест — погали косата ми. — Пусни ги. Да си тръгнат, да болят. Да изтекат между пръстите ти, докато не забравиш цвета на кожата им, формата на устните, белезите по кожата … Read moreНикога няма да ми простиш

— Понякога, скъпа, така оплитаме корените на живота си едни в други, че душите ни се превръщат във възли, които кървят — стиснах бузите ѝ и нежно добавих: — И тогава не ни остава нищо друго, освен да режем. Първо чувства, после страхове и плът. Отстъпих назад. — И боли. Докато сваляш всички стари кожи, … Read moreСвободата не търпи зависимост

Абс(ти)ненция: синдром на непълната луна в три през нощта, когато пречистваш всички лъжи. Нито напред, нито назад.  – Съвременен глад за чувства, за топлина и теб. 

Октомври е яростна стихия. Но бездушни са душите ни и чувстват само първичен студ на неудобство и поквара от егоизъм. 00:37ч. — Когато спомените са повече хищници, накрая плячкосват щастието ти — загърна ме с кадифената роба. — Нямай милост към измамните лъжи на ума ти, малка Рейнолдс. Тръгваме си от това, което отдавна не … Read moreОктомври е яростна стихия