Monika Alexandrova

Приближих се бавно до жената, която лежеше на ръба на скалата, отправила мътен поглед към мръсните звезди. – Какво си направила, скъпа? – несигурно попитах. Не помръдна, устните ѝ бяха посинели, кожата ѝ – пребледняла, а в очите ѝ в полу-танц бягаха ужасени демони, разсъблекли се порочно в мисли. – Стъпих встрани от живота си. … Read moreСебе си ли си

– Напоследък, скъпа, слушаш твърде много рок, губиш съзнание от опиати и спомени и носиш чужди парфюми. Обличаш се в дантели, не понасяш тишината си и сякаш бягаш през всичките Вселени, за да се върнеш към центъра си – погледна ме сериозно. – Да се страхувам ли? Медитираш, макар никога да не си, предозираш с … Read moreБеше любов

– Страхуваш ли се? – Принцът се подпря на парапета на малката тераса и запали цигара. Повдигнах рамене. – Нощта е буря, Оливър Греймуун, такива са и мислите ми, изгарящи в слабодушие и пожари. Усмихна се. – Танцуваш с думи – и с лъжи, помислих си. – Но виждам, че дори в сънищата си не … Read moreНощта е буря

Уравнение в изолация Сутрешно неделно изтичам между пръстите си в спомени от снощните ми грешки. Казват, непростимо е да пропуснеш удара на разума и да изневериш на себе си. Защото няма нищо романтично в това да се прехласваш по илюзии.

А цинизмът на нашето време е, че реставрираме мир с война. Че бягаме, за да се изгубим. Че мечтаем за празни стени, за да изтрием стари спомени. Че свеждаме перспективи до комфорт. Че търсим тълпи, за да се удавим от тишина. Че се освобождаваме от травми, за да си открием нови. Че дишаме, докато се … Read moreЦинизмът на нашето време

– Не съм сигурен, че разбираш, Оливър Греймуун –  Бренън се подпря на високия бар. – Жените трябва да бъдат нежни. Да танцуват във фриволността на изменящата им се енергия. Да са хаотични в чувствата и копнежите си, но постоянни в намеренията си. Трябва да са лудост и вдъхновение в едно. Да се смеят с … Read moreДа са любов и нищо друго

– Най-старата истина е, че без да опиташ, никога няма да успееш. Истина, която е коренът на света, който лесно се превръща в бич. Оливър се усмихна тъжно. – Бъди смела, скъпа. Когато се проваляш. Когато те оставят. Когато обезценяват думите ти и търгуват с добротата ти. Когато губиш и се срамуваш от себе си … Read moreБъди смела

– Казват, Оливър Греймуун, нежна е нощта, а на мен ми се струва буря – запалих цигара. – От емоции и нестихващи кошмари; интоксикирана спирала, в която танцуват грехове. Оливър затвори очи, отпуснал глава в скута ми и диханията сякаш се удавиха в лудостта. – Такава си и ти, скъпа. Душата ти умее да гали … Read moreНежна е нощта

Системна (не)лоялност  Да разтягам нежно мислите си по илюзии, докато яростно отхвърлям да приема себе си.