Monika Alexandrova

„Ако няма да се бавиш много, мога да те чакам цял живот“. Едно от най-зареждащите неща, които може би съм правила в последно време, е да посетя приюта за безстопанисвани кучета „Екоравновесие“, Сеславци; съботни разходки, организирани от доброволците от „Бандата на 1500-те“. Преживяване, което пристрастява, опитомява всички мръсни мисли, кръжащи в ума, и учи на … Read moreАко няма да се бавиш много, мога да те чакам цял живот

22:53ч. Неписаните правила винаги са безкрайно прости. – Светът ти трябва да е лек като дишане, скъпа. Тежи, когато вдишваш твърде много тъмнина. И някак все пак ужасно трудни за запомняне. – Ако границите на съществуването ти режат и болят, помни, че котва е само страхът.

Или „етичният“ проблем на модата и животните Блуждаещи мисли:Само ако можеше да чуеш писъците на аксесоара върху кожата ти. Болката не е красива. Естествените материали – кожа, пера, косъм и други ресурси от животни, често се асоциират с лукс, екстравагантност, класа и устойчивост. Зад тях обаче се крие страдание и смърт на милиони животни. Колко … Read moreНяма нищо красиво в това да носите трупове върху себе си

– Кажи ми честно, скъпа, отказала ли си се да ни пишеш? И от онзи свят? Подпря се до грамофона, от който звучеше секси джаз. – Не мисля, че можеш да се откажеш от това, за което си предопределен, Оливър Греймуун – повдигнах рамене. – Колкото и да се бавиш, колкото и пъти да се … Read moreВсяка жена има нужда да се преживее

– Кажи ми честно, скъпа, отказала ли си се да ни пишеш? И от онзи свят? Подпря се до грамофона, от който звучеше секси джаз. – Не мисля, че можеш да се откажеш от това, за което си предопределен, Оливър Греймуун – повдигнах рамене. – Колкото и да се бавиш, колкото и пъти да се … Read moreВсяка жена има нужда да се преживее

Да те обичам така, както ми се искаше да ме обичаш.

За съжаление, биографията и затвърждава факта, че когато човек придобие неизмерна власт и пари, губи трезвата преценка за заобикалящите го същества. Липсата на емпатия става все по-осезаема и разумните лимити за действията се превръщат в най-обикновено временно затруднение.

– Някога ми каза, Оливър Греймуун, че всичко е наред, когато се счупиш — изпих виното до дъно и го погледнах несигурно. – Оказва се обаче, че понякога се чупиш остро, толкова непоправимо, че зарастваш твърде естествено накриво. И после цял живот не пасваш с многото си липси.

Късни парадокси 20:33ч. А нощта бе замръзнала, притеглена от красотата ѝ. От блъскащите се противоречия в сърцето ѝ. Анабел потрепна и разтърка слепоочието си, сепнала се изведнъж от разговора ни. – Докато се търся във Вселените си, Оли, губя връзка с целия си свят. Сякаш корените на мечтите ми са грешни, твърде чисти и посяти … Read moreКъсни парадокси

Модерно остаряване в бъдеще време – А светът е доста прост в сърцевината си, скъпа. Вярваш във всички други, но не и в теб. Преследваш всички страхове, докато бягаш от мечтите си. И накрая някъде се губиш в чужди светове.