– Знаеш ли, скъпа, все се чудя как е възможно да изглеждаш толкова наивно влюбена в живота и едновременно с това да обичаш толкова отчаяно самотата? Наблюдавам те през вечерите, когато се затваряш в себе си и ме караш да си мисля, че собствената ти страст да рисуваш светове с думи те измъчва. Очите ти … Read moreДумите все ме търсят. За да ми позволяват да се разбера
– Знаеш ли, скъпа, проблемът не е, че другите не вярват в теб, а в това, че ти сама не вярваш в себе си. Вдъхваш едновременно живот на всичките си мечти и страхове, за да ги изоставиш по средата на случването им, издишвайки разочарование, породено от пасивност. Осъзнаваш ли, че коленичиш в краката на справедливостта, … Read moreПроблемът не е, че другите не вярват в те, а в това, че ти сама не вярваш в себе си
Дори да не могат да бъдат изтрити завинаги, все някога грешките избледняват, Оли. Остават само частични спомени, олицетворяващи израстването ни.
Отметнах копринения шал от рамената ми, завъртях се на пръсти и роклята се разгърна като ореол в краката ми. Когато спрях, прехапах притеснено устни и се усмихнах налудничаво. Оли поклати глава. – О, скъпа, казвали ли са ти, че вместо кръв във вените си имаш вдъхновение? Някакъв вътрешен блясък, който извиква желание за любов? – … Read moreВместо кръв във вените си имаш вдъхновение
Съдникът ще е сърцето ти и спомените, превърнали се в бесове, живеещи в ада на съзнанието ти.
– Любовта ми, скъпа, е татуирана в ума ти. – Спрях и бавно се завъртях по посока на плътния глас. Отметнах къдравите кичури от лицето си, присвивайки подозрително очи към великолепния мъж, облечен в черно кадифе. Оли се беше подпрял на бюрото, барабанеше нервно с пръсти по дървото и ме наблюдаваше хищнически, очаквайки отговора ми. … Read moreЛюбовта ми, скъпа, е татуирана в ума ти
Самозаблуждавах се, че бягам към себе си, докато тайно се измъквах от съзнанието си, защото нямах смелост да се разкрия в мислите си.
Виковете ми умират в тишината, отворила бездна на дъното на душата ми, докато налудничаво се усмихвам.
Внезапно осъзнах, че най-лесно се умира, когато си жив. Когато си сред други, но се чувстваш толкова сам.
– Животът ти минава на забавен кадър, скъпа, а ти все така упорито отказваш да го видиш. Губиш контрол над себе си. Вглъбена в парализиращи ума страхове, пробягваш мечтите си назад. Улавяш ги една по една и с бързи стъпки се връщаш в началото им, убивайки очарованието им. Изтривайки раждането им. – Погледна ме многозначително … Read moreЖивотът ти минава на забавен кадър, скъпа
You cannot copy content of this page