Ревюта на фентъзи книги

Историята е вълнуваща, на моменти ужасяваща и със сигурност е подходяща за young adult любителите. Не съм зашеметена от стила на писане на Сюзън Ий, но изобщо не съжалявам, че прочетох трилогията за Рафи и Пенрин, защото харесвам книги, в които хуморът присъства и през по-голямата част от времето наистина се забавлявах. Героите не успяха да завладеят напълно сърцето и ума ми, ала предполагам това се дължи на факта, че таргет групата на романите са най-вече тийнейджърите.

Светът, който авторката е изградила, е интересен и читателят бързо успява да се адаптира към разделението между магьосническия съвет и клановете, имащи за цел да предпазят народа си от коварното минало. Стилът на писане е лек и описанията не са натрапчиви. Финалът беше предвидим и макар да ми липсваха битките и катастрофалните сблъсъци между доброто и злото, удоволствието ми от прочита на последната страница не се развали.

След грандиозния финал на третата книга „Огнената наследница“ бях изключително нетърпелива да започна продължението за изгубената и вече пораснала принцеса на Терасен. Смесените емоции, които изпитвах, ме побъркваха. Бях се влюбила толкова много пъти в толкова различни герои, които не ми позволяваха да се откъсна и за миг от книгата, че дори не бях осъзнала, кога точно се бях пристрастила.

„Истории от академията за ловци на сенки“ проследява пътя на Саймън Люис след финала на поредицата „Реликвите на смъртните“, където той загуби спомените си. Сборникът се състои от десет разказа, които ни разкриват детайли около живота на невероятния Джем и магьосницата Теса, малкия Джулс и непокорната Ема, както и на червенокосата Клеъри, пламенната Изабел, забавния Джейс, екстравагантния Магнус Бейн и неговата половинка Алек.

Петата част – „Империя на бури“, от едноименната поредица на американската писателка е спиращо дъха продължение, което надмина всичките ми очаквания. Живописните описания на множеството схватки между героите, пагубните мисли и неутолимите им желания отново ме пренесоха в свръхестествения свят на елфите. Образите са представени дори по-колоритно от в предходните книги, страниците – изпълнени с повече действие, а сексуалното напрежение – умопомрачаващо.

Главните герои са четирима – Зели Адебола, избраната да върне магията, Тзеин Адебола, братът, заклел се да пази своята по-малка сестра от прекомерната ѝ глупост, Амари, съвременната принцеса-войн, отегчена да носи корона и решена да спасява света и Инан, принц и боец, разнежен и противоречив до безумие. Не харесах истински нито един от тях.

Продължението на „Двор от рози и бодли“, а именно „Двор от мъгла и ярост“ ме побърка… напълно. Сара Дж. Маас отново беше във вихъра си – типично за нея бе надградила както себе си, така и великолепната история, спираща дъха на всеки почитател на жанра. Втората част ме разтърси емоционално. Бях омагьосана от магическия свят на елфите. Дворът на Нощта, на Кошмарите, на Мечтите… Веларис.

Два различни свята. Аристократични дворци, древни обичаи и традиции, и зловещи тайни. Елфи със завидни богатства и хора, тънещи в нищета, сключили договор за примирие. Фалшива реалност. Лъжливи обещания. И катастрофални последици.

„Даровита“ ни пренася в средновековието и света на седемте кралства, където съществуват Даровитите хора, които са се родили с определена дарба – някои умеят да танцуват, други – да пеят, а трети – да всяват ужас и страхопочитание в останалите.

Първата книга „Ангелско нашествие“ ни отвежда при главната героиня, Пенрин, която е седемнадесетгодишна тийнейджърка и е принудена да се грижи за по-малката си сестра, Пейдж, парализирана от кръста надолу и частично полудялата ѝ майка, която сякаш от време на време има раздвоение на самоличността. Нищо особено. Жената просто води разговори с Дявола, който понякога я принуждава да върши лоши неща.