#РазговориСПринцаНаМрака

22:45ч. — И ми се иска светът да спре. Да се огъне върху цялото си безхаберие, да си натежи със сила от проклета самота, за да се пречупи цялото му его. Въздух. Глътка. Две. — Светът не спира, скъпа. До три не стига, сякаш смелостта му липсва да се вгледа в грозната си болка, която … Read moreСветът не спира

— Понякога ми се иска да ми разбиеш сърцето от (не)любов, да ми опитомиш мислите, облечени в лудост и да си най-скандалното клише. Толкова абсурдно, Принце, че да прокървиш за цяла вечност във Вселената на чувствата ми, където си играя на тъжно вдъхновение. Усмихнах се невинно. — Мечтая си просто да натежиш в съня ми, … Read moreДа си тук и там, между всяка мен

– Животът ти да изтече, скъпа, светът да се завърти, за да нови го застъпят, да се научиш да пророкуваш минало век по век, да четеш бъдеще по (не)усмивки, пак ще си обречена да приютяваш тъмнина. Колкото по-чиста си, толкова повече ще я привличаш. Като да наелектризираш магнит. Колкото повече промяна носиш, толкова повече ще … Read moreВ огъня плътта гори, а душата се извайва

22:54ч. Казват, Оли, че в света няма място за мечтатели. Ще ме приютиш ли?

22:59ч. Август, казват, е самотен. Пагубен любовник на бездушието ни.

00:29ч. – Страхувам се, Оли, че напоследък в душата ми е ужасяващо тихо. Сякаш все по-малко диша от цялото това насилие, на което сме способни.

23:23ч. – Понякога, в края на деня, миг преди полунощ, скъпа, няма нищо по-важно от това да гориш на една честота със себе си. Сякаш напук на цялата жестокост, на която е способен светът ни, да вярваш, да копнееш и да търсиш Вселените си. Само така ще си достатъчно смела да вдъхновяваш със съществуването си. … Read moreДа си любов, скъпа

22:22ч. – Внимавай, скъпа, опасно е да се влюбваш в греховете си. После цял живот ще носиш белезите на лудостите ми.

– Мисля си, Оливър Греймуун, че не осъзнаваш как всяко същество допринася дори само с вдишване за оформянето на света. С действие и бездействие, в самоотрицание и възвишение, в клетки и необятност, с думи и мълчание, белязваме толкова ярко епохата на съществуването ни, че понякога в процеса се разделяме със себе си. Принцът на мрака … Read moreКосмос от Вселени в душата си

– Казвали ли са ти, скъпа, че във вечери като тази, самотата шепне с твърде много гласове? Оливър седна на ръба на скалата и се загледа в свирепо разбиващите се вълни под нас. Вятърът разроши косата му с цвят на залязващо слънце, а тъмносините му очи, в които се бяха погубили толкова мечти, сякаш потърсиха … Read moreМечтаеш си да се рестартираш