21:21ч. Когато светът, сякаш се е завъртял около съществуването ти и вдишва мислите ти толкова яростно, Оливър Греймуун, че реже собствените си Вселени, просто забрави за всички нечестности. Позволи си да гориш. В мечти. В любов. В красиви лудости. В себе си дори. Само така имаш шанс да го промениш.
18:08ч. Казват, Принце, че в смъртта се ражда вечност, а аз усещам само болка. И тази болка толкова тежи, че светът някак си е станал безтегловен.
22:38ч. Когато си се заклещила в безвремието на съществуването си, скъпа, затвори очи и почувствай себе си. Понякога красотата на мечтите ни е способна да спаси нечии отдавна умиращи светове.
– Липсваш ми – прошепнах тихо, някак почти неохотно, сякаш думите не режеха езика. Оставих оръжията, съблякох кожената туника и запалих опиума, преструвайки се, че можех да разсея тежестта на страховете, ръждясващи в ума. От очакване, от нетърпение, родено в непокорност, си позволих да я погледна за миг. Толкова кратък, колкото цял живот да се … Read moreЛипсвам си
– Мисля си, Оли, че съм пропаднала в несъзнанието на съзнанието си – косата ѝ мокреше широката, бяла тениска, която едва покриваше кадифената кожа на бедрата и белезите ѝ. Подадох ѝ чашата с шампанско и загърнах рамената ѝ с одеялото. – Допускаш ли, че си се усмирила? От толкова затишия и бездействия. Тъмносините ѝ очи … Read moreСамо остани
– Всяка жена има нужда да бъде обичана, Оливър – погледът на Бренън проследи брюнетката с медна кожа, смееща се в дъното на бара. – Особено когато е започнала война срещу себе си. Обърна се с почти усмивка, отпи от тъмната бира и вдиша шумно от димящия опиат. – Просто ѝ обещай любов. Без помпозни … Read moreВсяка жена има нужда да бъде обичана
– Мисля си, че имам нужда да съм революция, Оливър – очите му с цвят на бурен океан потъмняха. – Да съм метеж, ревизия. Проклет делириум, халюцинация. По средата на нощта. Просто така. Да започвам яростно отвътре навън. С ужасяваща лекота. И всичко да е в обратен ред. Принцът на мрака се усмихна загадъчно, свали … Read moreМечтая си да рециклирам мисли
– Допускала ли си, че някога ще стигнеш до тук? – Анабел се облегна на ръба на парапета на огромната тераса и сведе замислено поглед към коктейла си. Вятърът галеше тъмно русите ѝ къдрици, лунната светлина танцуваше по бледата ѝ кожа. Красивата жена отметна глава назад, прехапа горчиво плътните си устни и нежно се усмихна … Read moreВ трагизма на съществуването си способен да намериш себе си
– Обикновено, скъпа, когато съумеят да те счупят, ръбовете на душата ти режат. В отговор. От безсилие. Отвътре навън. Режат толкова дълбоко, че сам пропадаш в раните си като в скапана Вселена. – Размърдах окаишенките китки, когато Оли прокара острието по кожата ми, без да ме ранява. Тъмносините му очи проблеснаха и лека усмивка трепна … Read moreРъбовете на душата ти режат
Живеем в свят, гладен за чувства, Принце. Греховете ни са пир за сърцето му.
You cannot copy content of this page