В света на книжната магия

„Истории от академията за ловци на сенки“ проследява пътя на Саймън Люис след финала на поредицата „Реликвите на смъртните“, където той загуби спомените си. Сборникът се състои от десет разказа, които ни разкриват детайли около живота на невероятния Джем и магьосницата Теса, малкия Джулс и непокорната Ема, както и на червенокосата Клеъри, пламенната Изабел, забавния Джейс, екстравагантния Магнус Бейн и неговата половинка Алек.

Петата част – „Империя на бури“, от едноименната поредица на американската писателка е спиращо дъха продължение, което надмина всичките ми очаквания. Живописните описания на множеството схватки между героите, пагубните мисли и неутолимите им желания отново ме пренесоха в свръхестествения свят на елфите. Образите са представени дори по-колоритно от в предходните книги, страниците – изпълнени с повече действие, а сексуалното напрежение – умопомрачаващо.

Главните герои са четирима – Зели Адебола, избраната да върне магията, Тзеин Адебола, братът, заклел се да пази своята по-малка сестра от прекомерната ѝ глупост, Амари, съвременната принцеса-войн, отегчена да носи корона и решена да спасява света и Инан, принц и боец, разнежен и противоречив до безумие. Не харесах истински нито един от тях.

Продължението на „Двор от рози и бодли“, а именно „Двор от мъгла и ярост“ ме побърка… напълно. Сара Дж. Маас отново беше във вихъра си – типично за нея бе надградила както себе си, така и великолепната история, спираща дъха на всеки почитател на жанра. Втората част ме разтърси емоционално. Бях омагьосана от магическия свят на елфите. Дворът на Нощта, на Кошмарите, на Мечтите… Веларис.

Два различни свята. Аристократични дворци, древни обичаи и традиции, и зловещи тайни. Елфи със завидни богатства и хора, тънещи в нищета, сключили договор за примирие. Фалшива реалност. Лъжливи обещания. И катастрофални последици.

„Даровита“ ни пренася в средновековието и света на седемте кралства, където съществуват Даровитите хора, които са се родили с определена дарба – някои умеят да танцуват, други – да пеят, а трети – да всяват ужас и страхопочитание в останалите.

Първата книга „Ангелско нашествие“ ни отвежда при главната героиня, Пенрин, която е седемнадесетгодишна тийнейджърка и е принудена да се грижи за по-малката си сестра, Пейдж, парализирана от кръста надолу и частично полудялата ѝ майка, която сякаш от време на време има раздвоение на самоличността. Нищо особено. Жената просто води разговори с Дявола, който понякога я принуждава да върши лоши неща.

Прелиствах страниците бързо и тръпнех в очакване да разбера какво ще се случи във всяка следваща глава. Търсех Рафи между редовете и се надявах да открия присъствието му възможно най-скоро. За съжаление, Божият Гняв се появи едва на финала, но въпреки това ми допадна, че през цялото време бяхме свидетели на малка част от неговите спомени. Архангелът ме спечели със самоувереността и хумора си. Самоконтролът му беше впечатляващ и определено не го очаквах, защото тайно се надявах разумът му да отстъпи.

Василиса притежава сила, която е нехарактерна за времето, в което живеят. Ежедневието ѝ се променя, когато разбира, че някой се опитва да я убие. Двете най-добри приятелки напускат академията и се приобщават в света на хората, където две години по-късно пазителят Дмитрий Беликов ги открива и връща обратно зад железните врати на академията, очаквани от злото.