Животът е ураган

– Господи, винаги ли си такава? – Присвих объркано очи. – Толкова ли много се страхуваш да живееш истински?

– Не разбираш…

– Не, ти не разбираш, Ана. Понякога е необходимо просто да спреш да се опитваш да контролираш съдбата си така яростно. Не си способна да предвидиш бъдещето и ако помислиш, ще осъзнаеш, че това невинаги е лошо. Животът е ураган и ветровете му довяват със себе си всякакви чувства. А ти бягаш от него, защото не желаеш да се сблъскаш с горчивината му. – Поклати глава. – Никой не иска. Но, ако вечно се криеш от бурята, бъди сигурна, че никога няма да уловиш и щастието му.