– В свят на карантина, скъпа, разбираш, че онези, които са твои само в късния петък, удължаващ се в събота, не прибавят стойност към съществуването ти.
Поклатих огорчено глава и погледнах часовника.
– Петък е. – Вирнах брадичка, а Оли прехапа устни, огледа ме бавно и отвърна:
– О, скъпа, не можеш да си просто петък срещу събота. – Изправи се и се надвеси над лицето ми. – Ти си микс от всеки ден, час, минута. Време, епоха, Вселена. – Намигна ми. – Ти си любов.
Барът притихна.
– В най-ужасната ѝ форма. Заради невъзможността ѝ за отказване.
Хареса ли ти поста?
[Total: 0 Average: 0]