– Казвал ли съм ти, че не съм за теб, скъпа? – Оли наклони глава на една страна и уж несъзнателно плъзна длан по бедрото ми. Прехапа устни и се облегна на стъклото на бара, пред който вече стояхме повече от час. – Не съм за теб и все пак… – Заигра се с кожената гривна около китката и разкопча две копчета на ризата си. – Искам да полудееш от любов. От желание да притежавам ума ти. Харесва ми идеята да си друга с мен. Да нарушаваш собствените си правила, за да се впишеш в моите. – Усмихна се заинтригувано. – О, само ако знаеше колко е вълнуващо. Колко опияняващо… Да изтривам невинността ти, заменяйки я с лудост. Да те наставлявам.
– Ти си егоцентрик. – Объркано го прекъснах. – Нима толкова силно мечтаеш да ме промениш?
Кимна.
– Да те променя, докато си ти.
Въздъхнах.
– Това не е любов, Оли.
– Може би. Но все пак си влюбена в мен. Нали?